напред назад Обратно към: [Таньо Танев][СЛОВОТО]



Козар


Винарска хизба, стар казан събрал е пак отбор засмян.

Слънце грее - икиндия тънко точи се ракия.

Край реката от гората тежко нижат се стадата,

най-отдире същи цар се задава стар козар.

 

Да лекува тежка рана спря се малко край казана,

да получи като дар първак ракийчица за цяр.

Та се пръснаха козите навред поклащат си рогите,

но той завтори и потрети и накрай за тях се сети.

 

Набързо стадото огледа и го сепна мисъл бледа,

този стар и грозен пръч пак някъде е хвърлил къч.

Няма го ни край реката ни върви връз махалата!

Горе тропот го изправи всичко друго той забрави

 

- пак по стария дувар на покрива е пръча стар.

Заредиха се глаголи образни картини голи,

че чак почна да се дави ала никой не забрави.

Ни на дядо му рогата ни на баба му торбата,

 

ни на чичо му брадата ни на кака му краката.

Чу се даже за устата на някаква коза крилата.

За майка му - да не говорим, за баща му - да не спорим.

Пострадаха от размножение до девето поколение.

 

Резултата не се бави. Дружно замучаха крави.

Зла магия сякаш беше. Магаре вързано ревеше.

Над селото мина хала и уплашен вий чакала!

Дъртите се изпотиха - келешите се изпокриха!

 

Цигаре в устата тикна и после силно се провикна:

- Знаеш ме във делника знаеш ме във празника.

Със сюрека, по егрека, тежко аз си вадя надника

и както си на вратника ще ти сцепя задника!

 

Съмнително от висотата пръча поклати рогата:

- Не-е-е-е -раздра тишината! Само не отвори се земята.

Велик позор.И беше прав. Не беше вече тъй корав.

Това му скъса етикета ама падна му каскета.

 

А на баба си подпрян се кикоти мълчуган,

ала баба му стои вехти спомени таи.

После се оттегли бавно. И вървеше плавно плавно

плетеше нещо я в краката и го мътеше в главата.

 

Отдире му край реката и пръча махаше рогата.

Тъй приятна и позната бе на козаря миризмата.

А тази буйна реч изпята помнят и до днес децата,

от думите - магия свята стои пукнатина в стената.

 


напред горе назад Обратно към: [Таньо Танев][СЛОВОТО]

© Таньо Танев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух