напред назад Обратно към: [Бягство от Картаген][Таньо Танев][СЛОВОТО]



Игрите на Новия Свят


Веднага след вълната гости в колонията започнаха усилени военни приготовления. Укрепиха стената към полето и направиха каменни укрепления по крайбрежието. Притегнаха катапултите и им подмениха въжетата.

От гостите подочуха, че римляните доплавали почти година след тях. Вярно,че пет кораба се нанизали на риф, но още седем били годни за плаване в момента. Не се разбра колко са пристигнали. Местните ги приели приятелски, нищо, че били болни и гладни и можели без особени усилия да ги унищожат защото разбрали,че сме врагове. Обвързали ги в бракове и васална зависимост и ги следели изкъсо какво правят. Както и нас междувременно. За тях не бе тайна нашето положение. Явно поддържаха някаква агентура тук в колонията. До сега понякога някой техен роб бягаше в колонията, а понякога някой от нашите изчезваше, най-вече по време на работа зад стената. полето беше широко и растителността буйна. Те познаваха района добре.

Новия водач Ванвен стимулираше бракове с близките съседи. Понякога наши майстори отиваха до съседните имения за да си предлагат стоката и уменията. Понякога идваха съседите да си поръчат нещо. Местните които помагаха на майсторите се понаучаваха на нещичко от занаята и изчезваха по-често. на това трябваше да се сложи край. Ако някой искаше да научи занаят трябваше да си плати.

В този свят не се разви търговията по море. Съседите се оказаха по-сговорчиви търговци по суша. Имаше само няколко поръчки за лодки и то по-скоро за разкош отколкото за плаване. Крайбрежието бе относително по-бедно. Постепенно започна да става ясно че колкото и да бе здрава централната власт съседите имаха проблеми помежду си. Проявяваха интерес към оръжията. С половин уста предлагаха някакви трудно разбираеми преимущества срещу евентуална прикрита наша подкрепа. Не биваше да се оставим да ни въвличат в местни конфликти, но можеше да се помогне при изгодни условия. След всяка подобна сделка потягахме катапултите и балистите.

В края на лятото дойде делегация, съставена от жреци. Говореха с местните, с жените, благославяха. Често споменаваха слънцето. Пред Ванвен обаче стъпиха на земята и поискаха подаръци. Поискаха настойчиво и дадоха да се разбере, че търговийката ни печели и те трябва да имат дял за да свети слънцето. Човек не трябваше да бъде кой знае колко проницателен за да разбере, че в обратния случай щеше да последва обсада. Не бързаха да си ходят. При всички случаи от този момент нататък винаги имаше поне пет в колонията. Особено доволни бяха от децата и най-много им се радваха. Почти всички бяха от смесени бракове. Възпитани от своите майки преди всичко до едно говореха местния език и на него разговаряха помежду си. Знаеха и почитаха местните богове. Жреците ги гледаха с любов и надежда.

Ванвен знаеше, че данъка във вид на редовни подаръци е васална зависимост, но прие въпреки определена съпротива в съвета на капитаните.

Жреците бяха ненаситни. Искаха младежи, девойки,деца, роби, изделия на майсторите, украшения, храна, изобщо всичко за което се сетиха. Ванвен Писара договори няколко брака. Обеща помощ при нужда с малка войскова част. За хора въобще не можеше и дума да става, особено като знаеше какво е видял жреца на Aстарта който ходи до столицата. Не се скъпеше на грънци, дървени изделия и платове. За оръжието се пазари дълго и поиска роби.

Май се разбраха. Те не се скъпяха на робите. Тогава Ванвен поиска малко земя, един каменист нос на юг до границата. Знаеше че местния владетел не бе в добри отношения с централната власт. Дълго си шушукаха. Излязоха от колонията и се върнаха след два дни с още претенции за каквото видят и донесоха отговор:

- Вземете със сила цялото му владение. Нека той бъде ваш роб.

Хитреци - искаха да видят силата ни извън колонията. Може би искаха войската ни да е ангажирана извън колонията и самата колония да е беззащитна и оставена на тяхната милост.

Далгус и още няколко слушаха всичко в голямата зала зад една завеса. Новопостроената голяма зала не впечатли жреците на слънцето. Само попитаха дали е храм. Като разбраха, че не е влязоха спокойно.

Ванвен Писара се съветва дълго с офицерите. Без местни съюзници не можеха да превземат толкова голямо и хубаво имение. Тоя юнак дори без съюзници имаше четири хиляди войни. Със съюзници можеха да станат и десет хиляди. Достатъчни сили те да нападнат колонията, не тя тях. Кой знае дали нямаха и благословия за това от същите жреци. Ванвен вече съжаляваше, че е поискал скалистия нос. Ако не направеха нищо това означаваше слабост и отвсякъде щяха да плъпнат грабители, завоеватели и агресивни досадници. Ако се стигнеше до широко мащабна война щяха да се отслабят взаимно. Поне за сега жреците печелеха независимо кой ще победи.

Решиха да отидат при Катетекал - така се казваше бъдещия противник или такава му беше титлата. - с малка лодка, а не с боен кораб. Приеха ги с насочени копия. Вероятно имаха някаква информация. Спокойно можеха да зарадват слънцето с човешка жертва. Така и така вървеше на война.

Катетекал бе на 40 - 45 години самоуверен и величествен. Предстоеше труден разговор. Той гледаше на тях като на крадци, нечувано нагли крадци. Добре, че територията на колонията не беше негова,а на съседното имение което той не обичаше.

Първо Анар дълго му обяснява, че не са искали цялото имение, а само каменния нос. Трябваше им като естествен вълнолом за малкото останали кораби. Катетекал не вярваше. Тези камъни не представляваха ценности дори не даваха стратегическо предимство. Трудно бе да повярва,че са го продали на колонията подло. Ванвен Писара потвърждаваше с достойнство. Изяснява му почти до полунощ, че от конфликт и двамата губят. От мир - също. Показват слабост и губят авторитет и съюзници. Като поискаха съвет от Катетекал как да се измъкнат достойно, той ги отпрати.

На другия ден им показа армията си. Изглеждаше страховита, макар и недостатъчно ефективна срещу тях, можеше да направи достатъчно поразии. Със съюзници можеше да стане кошмар.

Следобед пак говориха. Анар му обясни, че централната власт така или иначе ще му създава проблеми. За него това не бе новост. Сепна се като го предупреди, че може просто да го ликвидират и после да въвлекат синовете му в междуособици.

Предложиха му съюз. Да се премести в колонията и от там да управлява имота си.

Безизразното, изпълнено с величие лице на Катетекал се опули. Беше сигурен, че ще го убият още щом стъпи в колонията. Предложиха му да остави сина си за управител и да вземе в колонията 200 войници и прислужници.

Постепенно Катетекал започна да се чуди дали като звучи толкова объркано и наивно, дали не са просто искрени:

- Това което говорите е голяма обида за мен. Как спокойно си мислите, че след тези думи няма да изгоря сърцата ви за слава на слънцето още докато сте живи.

- Ако искаш, Велики Вожде - намеси се авторитетно Ванвен. - Ние само ти предлагаме. С твоите бойци вътре в колонията, ние сме твои заложници и ти ще имаш глас в нашите работи. Това е тежко и за нас. Ще ти дадем земя извън стената срещу твоя земя тук. При нас ще е по-сигурно за теб. Тук ще те премахнат. Затова дойдохме само двама с по един нож, а не с кораби и огън. Пак ще си вожд с цялата си власт и всичките си войни. На сигурно зад стената. Ако искаш вземи синовете си.

- Никога! - отсече Катетекал - Ще ни изколите заедно.

- Добре. Те нека останат.

- Ти - Катетекал посочи Анар Далгус - Искам жена ти за един от синовете си и едно от неговите деца тук, при сина ми. Ако стане нещо с мен те ще умрат първи. За жена ще ти дам дъщеря си.

- Жена ми не е робиня. Не мога да ти я подаря като животно. За какво ми е дъщеря ти в колонията, ти си ми достатъчен залог.

- Обиждаш дъщеря ми! - заяде се Катетекал.

- Не я обиждам. -кротко каза Анар Далгус. - Моята жена остава при мен. Едно от моите деца ти стига за залог.

- Вземаш дъщеря ми. Тя е от велик род. Да е до теб и да ти сложи отрова и да удуши децата които ще имаш от нея, ако ме предадеш някога. Твоя първи син ще живее при моя син докато стане войн.

- Съгласни - съгласи се Ванвен - Изпращай твоите бойци към колонията. Двамата ще тръгнем с лодката през залива. Анар остава тук. Утре ще ударим с три кораба и огън брега. Нека си мислят, че воюваме сериозно. Анар и сина ти ще се погрижат да няма жертви и разрушения. Ще стоварим наш отряд. На връщане корабите ще докарат още твои войни в колонията.

Катетекал наметна едно одеало и лодката пое в мрака.

- Нямаш ли роби да гребат?

- Имам. - отговори Ванвен - Сега ти показвам, че и аз съм роб на страната си.

На изгрев три кораба поляха с огън крайбрежието и стовариха десант. Сред пушеците трудно се забелязваше какво става.

Един отряд картагенци напусна колонията с бърз ход и на границата срещна отряд войни на Катетекал. Спряха и се спотаиха. Само една носилка с завеси продължи към селището с двайсетина войни. Скоро срещна още един голям отряд.

Корабите натовариха колкото войни на Катетекал можеха да поберат и поеха обратно. Вече заобикаляха скалистия нос, когато видяха четири римски дромона. От пристана неуверено ги посрещаха двата останали кораба. Моментното забавяне даде възможност картагенската ескадра да се събере и да отстъпи към пристана, където войните на Катетекал се разляха като пенлива река.

На дромоните също имаше местни войни. Срещу пет кораба не се решиха да тръгнат да правят десант. Обстреляха застаналите до пристана кораби отдалеч. Подпалиха единия. Неподвижен до кея представляваше лесна плячка. Потушиха огъня набързо. Картагенските кораби отговориха, обадиха се и балистите от пристана. Дромоните отстъпиха бавно. Неподвижните катапулти на пристана несъмнено бяха по- големи и по точни от корабните.

Катетекал се почувства по-сигурен сред войската си. Само той си знаеше какви мисли минаха през главата му докато ги видя как слизат от корабите. Прие поздравите им и забързаха към стената.

Корабите продължиха да се стрелят от далеч. Същия кораб пламна за втори път. Гъст чер дим се вдигна нависоко. Дори и да го угасяха пак, вече беше извън строя. Тогава се показа войската и тръгна и тръгна през полето срещу стената.

Двата отряда на Катетекал с малкия отряд картагенци до сега чакаше да види към имението ли ще тръгне войската или към колонията. Сега хукнаха към стената и се вмъкнаха на петдесет крачки преднина под огъня на катапултите, който едва удържаше противника. Катетекал ги посрещна прав върху стената с протегнати напред ръце.

Залп от десетина катапулта изтрещя по стената и накара защитниците да се свият. Катетекал благоразумно скочи направо от горе. Из зад храсталака на масивни колела запълзяха напред катапулти обслужвани от местни и тук таме се мяркаше четката на римски шлем напреднаха малко и спряха. Започнаха да готвят следващия залп. Картагенците още не бяха заредили наново.

Дромоните тежко завъртяха и поеха към селището на Катетекал. Картагенските кораби понечиха да ги подгонят, но иззад носа се появиха стотина лодки с по двадесетина човека във всяка. Картагенците се подвоумиха да разгонват ли лодките или да пазят пристана. Строиха се за отбрана и няколко цамбурвания на едри камъни ориентира лодките къде свършва царството им. За всеки случай жените също заеха позиции на брега.

Когато дромоните приближиха селището и се готвеха за десант от упор ги разстреляха катапулти. Единия пламна и няколко пламтящи тела цопнаха във водата. Угасиха пожара в движение и стовариха десанта по на юг, извън обсега на катапултите. Появи се още един отряд. Силите бяха почти равни и слънцето вече залязваше.

 


напред горе назад Обратно към: [Бягство от Картаген][Таньо Танев][СЛОВОТО]

© Таньо Танев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух