напред назад Обратно към: [Бягство от Картаген][Таньо Танев][СЛОВОТО]



Власт


На сутринта армиите продължиха да се обстрелват от далеч около стената.

В имението на Катетекал предприеха една атака, но катапултите охладиха напора и започна напрегнато очакване. Не очакваха такава защита. Вместо да се избият помежду си съюза им стана явен и войската на централната власт стоеше нерешително.

Ванвен и Катетекал обикаляха стената. Прикриха се при поредния залп. После тръгнаха към следващия отряд. Тогава единичен изстрел, добре примерен, размаза крака на Ванвен. Вдигна се див вой от двете страни на стената. Пълчище войни се юрнаха на пристъп в неистова атака. Катапултите още не бяха презаредили. Тогава Катетекал който мислеха за убит още предния ден, когато скочи от стената, застана прав и зарева боен химн.

Нападателите се стъписаха. Не чуваха този рев за пръв път. Не предполагайки, че Катетекал може да е в колонията, централната власт бе сложила евентуалните му съюзници да атакуват стената, а по-верните им войски имението му. Стъписването премина и нападателите се спряха и нададоха радостни възгласи. Извън стената настана суматоха и се сбиха помежду си. Една част от нападателите застана с гръб към стената и отблъскваше останалите. Залп на балисти и катапулти раздели за момент ново разделените сили. Катетекал го използва и скочи сред новите си съюзници. Неговите войни го последваха. На картагенците не им оставаше нищо освен и те да излязат и да подгонят паникьосаната армия.

Римляните построиха каре и заотстъпваха, послужиха за ядро и отстъплението придоби организиран вид.

Отново победа! Не! Лидер бе Катетекал, а Ванвен тежко ранен. Властта им се изплъзна. Удавиха се в морето местни. Добре, че Катетекал бе особено великодушен към новите си съюзници. Прецени положението. Реши, че ще е по-добре да въздигне непознатия и необременен със стари разпри Ванвен, а той да държи реалната власт.

Поклони се на лежащия в носилка Ванвени му се закле във вярност. Същото сториха и неколцина новосъюзили се вождове.

От това зрънце щеше да поникнат кълновете на новата империя. Катетекал разпрати няколко отряда да затвърди победата си и да привлече колебаещите се дребни владетели. Всичко това в името на Великия син на морето Ванвен който с мъка се оправяше от страшното попадение. Така и си остана сакат дълги години начело на империя която нито управляваше, нито разбираше. Катетекал часове се съветваше с него всеки ден и изпълняваше заповедите му пречупени през неговия свят. Самия той вярваше в мъдростта на Ванвен безпрекословно от първия ден до последния си дъх.

Катетекал с дни обясняваше на Анар Далгус местните взаимоотношения и интриги. Държеше го в течение на всички новини и заговори. Неизменно Анар Далгус присъстваше на всички важни събития до него и негов бе първия съвет.

След като Анар прие новата си жена, отношенията му с Форина охладняха. Не помогнаха никакви обяснения за стратегии. Не можа да му прости, че заложи живота на първия им син.

След като Анар го дари с внуци от дъщеря му Катетекал посъветва Ванвен да се откаже от претенции на наследниците си за престола. Ванвен прие и царува много години. За наследник на трона бе определен внукът на Катетекал от Анар Далгус и дъщеря му Хеситее като син на слънцето и морето, дар от боговете.

Само от север след време се надигна подобно държавно формирование с което си съперничеха повече от четири столетия. След векове никой не си спомняше за Рим и Картаген, но неистовата омраза се предаваше през вековете

 


напред горе назад Обратно към: [Бягство от Картаген][Таньо Танев][СЛОВОТО]

© Таньо Танев. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух