напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Пиша НА кирилица или пиша С кирилица?


БНР, Програма "Хоризонт", 22 октомври 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Пиша на кирилица или пиша с кирилица – това беше въпрос, който ми беше зададен миналата седмица и който – трябва да призная – в известен смисъл ме завари неподготвен. Този въпрос възникна във връзка с позаглъхналата вече дискусия дали трябва да продължаваме да пишем НА кирилица или да започнем да пишем НА латиница.

ВОДЕЩ: Този израз го чуваме го по-скоро като ПИША НА КИРИЛИЦА, ПИША НА ЛАТИНИЦА, а не като ПИША С КИРИЛИЦА, ПИША С ЛАТИНИЦА?

Б. Г.: С точни статистически данни по въпроса не разполагам, но и моето впечатление е същото, че го чуваме по-често като пиша на кирилица, така както казваме говоря на български, говоря на френски, като по този начин още веднъж в говоренето отъждествяваме език и азбука. А всъщност знаем, че те не бива да се отъждествяват. От друга страна обаче трябва да си дадем сметка за няколко неща. Първо, че казваме пиша с йероглифи, а не пиша на йероглифи. И второ, ако искаме да употребим едновременно и думата "език", и думата "кирилица", можем само да кажем Пиша на български с кирилица, а не Пиша на български на кирилица. Вторият израз ни звучи необичайно именно поради факта, че отъждествяваме език и азбука и всъщност казваме два пъти едно и също.

ВОДЕЩ: Че разлика в значенията на изразите ПИША НА КИРИЛИЦА и ПИША НА КИРИЛИЦА има, е ясно. Бихте ли обяснили в какво се изразява тя?

Б. Г.: Тя може да стане много ясна, когато с дадем сметка за следните неща. Първо, че изразът пиша с български е безсмислен – смислен е само изразът пиша на български. Второ: казваме пиша с молив, пиша с химикалка, а не пиша на молив, пиша на химикалка. Изкушени сме веднага да заключим, че инструментът, с който пишем, винаги се въвежда с предлога "със". Обаче по-скоро казваме пиша на пишеща машина, пиша на компютър, отколкото пиша с пишеща машина, пиша с компютър.

ВОДЕЩ: Технически строго погледнато, пишещата машина и компютърът са също така инструменти за писане?

Б. Г.: Съгласен съм с Вас. Само че докато моливът, химикалката, писалката и т.н. се побират в дланта ни, не така стои въпросът с пишещата машина и с компютъра. Те по-скоро са такива инструменти за писане, каквито инструменти са и музикалните. По отношение на музикалните инструменти ние също използваме предлога "на", а не предлога "със". Казваме свиря на пиано, свиря на китара, а не свиря с пиано, свиря с китара, които, технически погледнато, са по-правилни. В момента, в който инструментът, който използваме, е по-голям от дланта ни, предпочитаме да си служим с предлога "на", а не с предлога "със".

ВОДЕЩ: Дали фактът, че ние безпроблемно преминаваме от една азбука на друга, когато използваме компютър, не ни кара по аналогия на израза пиша на компютър да казваме и пиша на кирилица?

Б. Г.: Доста привлекателна теория, но да не забравяме, че безпроблемно можем да минем от една азбука на друга и когато пишем ръкописно. Другото обяснение е, че ние слагаме знак за равенство между език и азбука и това свое виждане го изразяваме, като употребяваме предлога "на", а не предлога "със".

ВОДЕЩ: Тогава как да си обясним отклонението от тази тенденция в израза пиша с йероглифи?

Б. Г.: За нас йероглифите са твърде необичаен и съвсем непознат начин за писане. Освен това ние обикновено не отъждествяваме йероглифите с конкретен език и с конкретна култура, защото знаем, че освен китайски и японски йероглифи има и египетски йероглифи. Тоест за нас йероглифите са само инструмент за писане и нищо друго.

ВОДЕЩ: И в заключение?

Б. Г.: В заключение: когато казваме пиша с кирилица ние се изразяваме правилно от техническа и научна гледна точка. Когато казваме пиша на кирилица, ние съзнателно или несъзнателно възпроизвеждаме схващането, че език и азбука са тъждествени и че азбуката е също така етнически и културен белег. Възможно е и просто да съобщаваме, че пишем предимно на компютър. Но за мен тази хипотеза е вярна преди всичко по отношение на 18-годишните. Това са трите неща, които можем да изразим чрез двата израза пиша на кирилица и пиша с кирилица.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Текстът на този разговор можете да прочетете в българската виртуална библиотека "Словото", чийто интернет адрес е www.slovo.bg.

 

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух