напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Щуро обедняване на езика?


БНР, Програма "Хоризонт", 29 октомври 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език - доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Щур бизнес, щур купон, щур късмет, щур секс, щур успех, щури цени, щуро парти, щуро шоу са изрази, които всекидневно чуваме около себе си или ги срещаме по вестниците. Привържениците на нормативната стилистика биха казали, че това е откровен белег за обедняване и опошляване на днешното българско говорене. Тези, като мен, които се придържат по-скоро към методите на антропологията в лингвистиката, биха се въздържали от подобна оценка и биха казали, че това може би е симптом за нещо или че във всички случаи изразява нещо определено.

ВОДЕЩ: Но в никакъв случай не бихте изразили стандартната оценка, която обикновено се дава.

Б. Г.: По-скоро никога. В случая - определено никога.

ВОДЕЩ: Антропологът не е ли настроен норамитивистично?

Б. Г.: Антропологът се въздържа да натрапва на другите своята естетическа и етична система. Той приема всичко хладнокръвно, като заявява (както е в случая), че всеки има право да се изразява както намери за добре. Но търси да намери приемливи научни обяснения за едно или друго явление.

ВОДЕЩ: Определено прилагателното щур е с висока честота на употреба в днешното българско говорене. Защо всичко е "щуро"?

Б. Г.: Нека най-напред видим какви ситуации и явления определяме като "щури". Това са такива ситуации и явления, които излизат извън стандарта. Едно време те бяха определяни като "интересни", "необичайни", "любопитни", дори "шокиращи". А днес всичко това изразяваме чрез прилагателното "щур" или чрез неговия синоним "луд". Да вземем например израза щур бизнес. Употребяваме го тогава, когато искаме да изразим, че на някого изведнъж много ме у провървяло в бизнеса, спечелил е изведнъж много пари и .т.н. Или пък да вземем израза щур купон. С него назоваваме много бурна веселба, на която вичко е възможно да се прави.

ВОДЕЩ: Всичко пощурява по време на криза. Вярно ли е това според Вас?

Б. Г.: Щури години не са съществували само днес. Периодът между Първата и Втората световна война също е бил определян като "щур". Нека само си спомним немите филми, които се правят тогава. В тях хората предимно щуреят, като си размазват торти по лицето, отдават се на "еротични" (както се е смятало тогава) латиноамерикански танци. Любопитно е, че "латиното" излезе отново на мода през последните години. Но сега вместо да си размазват торти по лицата, щуреещите хора по-скоро пушат трева, инжектират си опиати и т.н. Общото е, че и тогава, и сега порядъчно се наливат с алкохол. Ако разбираме думата криза философски, т.е. като дълбока промяна, бих се съгласил с Вас, че всичко пощурява по време на криза. А когато светът стане по-малко сигурен, какъвто е той според мене след 11 септември, пощуряването е всеобщо явление, защото по този начин се избива естественият човешки страх.

ВОДЕЩ: Нека поговорим малко за антропологичната лингвистика. Вие преподавате тази дисциплина в Нов български университет.

Б. Г.: Така е. Днешната антропологическа лингвистика, когато не се занимава с изучаването на екзотични езици, описва и изследва различни типове говорене. Възприема се гледната точка, изразена най-добре от нашия сънародник Цветан Тодоров, че говоренето е една от най-важните социални дейности на човека, а не просто дърдорене – ще добавя аз, макар че често сме свидетели именно на това. Бъртран Ръсел пише в "Човешкото познание", че говоренето е средството, което превръща нашия личен опит във външен и обществен опит. Именно това представлява особен интерес за езиковия антрополог.

ВОДЕЩ: А "дърдоренето" предствлява ли научен интерес?

Б. Г.: Определено, защото човек "дърдори", за да запази у себе си идеята за принадлежност към някаква общност, за да поддържа връзка с хората. Европейската култура не е култура на мълчанието, а култура на говоренето.

ВОДЕЩ: Добър завършек на днешния ни разговор. Това, което днес ди говорихме с доц. Борислав Георгиев, можете да прочетете в българската виртуална библиотека "Словото", чийто адрес е www.slovo.bg

 

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух