напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Свръхупотребата на думата "цена"


БНР, Програма "Хоризонт", 5 ноември 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език – доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Естествено е да се предположи, че след реформата в икономиката у нас, думата ЦЕНА ще стане свръхупотребявана. Но проучванията върху езика на българската преса от началото на 90-те години на ХХ век надминаха всички очаквания. Бяха открити и описани около 70 постоянни или устойчиви съчетания от думи, които съдържат в себе си думата ЦЕНА.

ВОДЕЩ: Естествено тук не можем да изброим тези около 70 постоянни съчетания, съдържащи в себе си думата ЦЕНА. Можете ли да кажете най-типичните от тях?

Б. Г.: Тези около 70 устойчиви словосъчетания могат да бъдат подредени в две групи. Първата от тях съдържа съчетания, които не съдържат в себе си никаква оценка – нито положителна, нито отрицателна. Това е групата на т. нар. терминологични словосъчетания. Такива терминологични или терминологизирани съчетания например са: базисни цени, договорни цени, държавно регулирани цени, единни цени, експортни цени, либерализация на цените, тръжна цена и т.н. Втората група съдържа устойчиви словосъчетания, които явно или скрито съдържат положителна или отрицателна оценка на говорещия по отношение на състоянието на цените у нас.

ВОДЕЩ: Бихте ли дали пример за словосъчетания, съдържащи положителна оценка?

Б. Г.: Да. Ще ги изброя всичките, тъй като те са малко на брой. Става въпрос за съчетания от типа на: добра цена, достъпни цени, изгодна цена, конкурентни цени, ниски цени, смешно ниски цени, стабилни цени.

ВОДЕЩ: Противоположният списък, предполагам, че е по-дълъг?

Б. Г.: Имате право: малко по-дълъг. Нека да видим за какво става дума: астрономически цени, баснословни цени, високи цени, галопиращи цени, главоломни цени, космически цени, неизгодни цени, необичайно високи цени, повишени цени, потресаващи цени, цени като Еверест, цените пощръкляват. Има и още други, но тези са най-типичните, а в някои от тях се наблюдават дори и наченки на езиково майсторство.

ВОДЕЩ: Цени като Еверест, например?

Б. Г.: Например. Искам да отбележа, че това не са словосъчетания, които сме срещали в пресата през последните 4-5 години, а са словосъчетания, типични за вестникарския език от последното десетилетие.

ВОДЕЩ: Как е представено прилагателното ЦЕНОВИ? И къде всъщност е негово ударение?

Б. Г.: Ударението е върху последната сричка: ЦЕНОВИ. Типичните словосъчетания с него са значително по-малко. Ето някои от тай-типичните: ценова бомба, ценова война, ценова листа, ценова политика, ценова структура, ценови зони, ценови ограничения, ценови равнища, ценови шок, ценово делене, ценово равнище, ценово разпределение. Тук виждаме само две словосъчетания, които явно съдържат в себе си отрицателна оценка: ценова бомба и ценови шок.

ВОДЕЩ: Балансът между "положително заредените" и "отрицателно заредените" словосъчетания общо взето е постигнат. Ознчава ли това, че българинът е реалист по природа?

Б. Г.: Може и така да се каже. Може също да се каже, че българинът умее да стъска зъби и да затяга колана си до последно. Може също така да се каже, че българската преса не настройва съзнателно своите читатели срещу една или друга финансова политика. Изследваният материал обхваща управлението на различни правителства. Разбира се, ние нямаме точни данни при управлението на кое правителство се появяват най-много "отрицателно заредени" словосъчетания, защото целта на изследването не е политологична, а чисто езикова: да се опишат устойчивите словосъчетания в българския език от 1989 година насам.

ВОДЕЩ: От кои вестници е събиран материалът?

Б. Г.: От "24 часа", "Труд", "Демокрация", "Капитал" – това са основните ни източници. По времето, когато започна събирането на материала все още ги нямаше на пазара вестниците "Сега" и "Дневник", но се надявам за в бъдеще да можем да включим и езиков материал от тях. Положителното е, че те имат своите интернет издания. Интересно е също да се проследи какво се случва във виртуалните вестници като Mediapool, например.

ВОДЕЩ: Сигурен съм, че тогава отново ще ни кажете какво е положението. Благодаря Ви, доцент Георгиев. Текстът на този разговор можете да прочетете, уважаеми слушатели, в Българската виртуална библиотека "Словото", чийто адрес е www.slovo.bg

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух