напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За думата "фрустрация"


БНР, Програма "Хоризонт", 12 ноември 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" - минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език - доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Снощи в следизборните студиа като че ли се очерта една ключова дума, която има претенциите да обясни какво точно се случи вчера на изборите и защо то се случи.

ВОДЕЩ: Коя е тази дума?

Б. Г.: "Фрустрация". Огнян Минчев откровено си я използваше; останалите коментатори използваха по-скоро повече или по-малко точни перифрази на това понятие от психологията. Очевидно че съдържанието на това понятие не е известно на широката публика, защото въпреки късния час няколко души ми се обадиха по телефона да ме питат какво значи думата.

ВОДЕЩ: Да припомним значението на този термин от психологията?

Б. Г.: Фрустрацията е състояние на угнетеност, тревожност и чувство за безизходност и отчаяние, породено от осеутяване на задоволяването на някаква потребност или постигането на определена цел. Това е значението на този термин. Разбира се, аз не за първи път обяснявам в ефира на "12 плюс 3" значението на този термин, но интересното е, че проблемите с него продължават - сякаш българската общественост не желае да приеме в идиолекта си този термин, което и твърде интересно. Това пък на свой ред поставя проблема как говорят тези, които имат за цел да наблюдават и да интерпретират за широката общественост действията на политиците.

ВОДЕЩ: Имате предвид социолозите и политолозите?

Б. Г.: Най-вече политолозите. За мен по-интересният проблем вече е не как говорят протагонистите на политическата сцена, т.е. основните действащи лица на политическата сцена, а как говорят тълкувателите на техните и нашите действия. Снощи например беше удивително да се наблюдава как всеки един от тях се мъчеше да намести това, което се случи по време на първия тур от президентските избори, в собствената си ценностна система. Забелязва се нещо твърде интересно. Хората в България, които все още се интересуват от политика, започват да се идентифицират не толкова с политиците, а по-скоро с политолозите и най-вече с предлаганите от тях модели на поведение на политиците и техните избиратели.

ВОДЕЩ: Вие продължавате ли да се интересувате от политика?

Б. Г.: В някаква степен - да.

ВОДЕЩ: Ако това, което казвате, е вярно, с кого от политолозите смятате, че се идентифицирате?

Б. Г.: Ами може би най-вече с Евгений Дайнов и то не само поради факта, че сме родени в една и съща година с него, а пък може би именно поради това, защото очевидно споделяме сходни ценности, които са типични и за цялото ни поколение. Съгласен съм с неговата констатация, че българинът показа на тези избори, че не желае повече политическа екзотика, че иска да се завърне към нещо, което му е познато, към нещо, което не излиза извън рамките на стандарта, и че действа въз основа на принципа "Ела зло, че без тебе по зло". И тъй като не съм политолог и професионален политик, а редови гласоподавател, упражнил правото си да гласува, ще добавя още нещо, което ми се струва, че е така. Българинът очевидно не отрича изцяло т. нар. двуполюсен модел, но иска цивилизован двуполюсен модел - такъв, какъвто го видя в дебата между Петър Стоянов и Георги Първанов, но не и в дебата между Петър Стоянов и Богомил Бонев. Което на свой ред идва да каже, че за тези 11 години на преход се създаде нещо като политическа традиция, която не може с лека ръка да бъде зачертана. Добра или лоша - но все пак традиция. А културата на едно общество - включително и политическата - се гради въз основа на традицията. Така или иначе в България вече има традиционни политически партии и не трябва прибързано да бъде предвещавана тяхната политическа смърт.

ВОДЕЩ: Значи професионалните политици трябва повече да слушат политолозите?

Б. Г.: Очевидно, защото - пак повтарям - тези, които все още не са изцяло отвратени от политическия живот в България, имат по-скоро свой любим политолог, отколкото свой любим политик. Такива са моите впечатления.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Текстът на този разговор можете да прочетете в Българската виртуална библиотека "Словото" на познатия ви електронен адрес - www.slovo.bg

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух