напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За славянските заемки във френския език


БНР, Програма "Хоризонт", 10 декември 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. Досега в нашите разговори надълго и нашироко сме обсъждали проблема със заемките и чуждиците от различен произход в нашия език. Можем обаче да си зададем въпроса другите езици дали заемат думи от нашия език и изобщо от славянските езици. Преди да направя справката знаех само, че думи като интелигенция, перестройка и гласност са заемки в езици като френски и английски. След като направих справка обаче, картината се оказа доста по-различна.

ВОДЕЩ: За заемки от славянските езици в кой език ще говорим?

Б.Г.: За славянски заемки във френски. Справките са направени в последното издание на престижния речник Petit Robert, съдържащ около 60 000 заглавки.

ВОДЕЩ: И така, как е представен българският език във френския език?

Б.Г.: Според този речник френският език е заел само 2 думи от български: богомил и лев. От сърбо-хърватския език са заети 4 думи: долина, гусла, сръбски и сърбин и вампир. От руски са заети 104 думи. Няма да ги изреждам всичките, ще спомена само най-красноречивите: агит-проп, апаратчик, балалайка, бистро, болшевик, боляр, космос, изба, икона, космос, колхоз, комсомол, номенклатура, пирожки, погром, президиум, хулиган, царевич, червонец, юрта. От полски във френски са заети 16 думи. Най-интересните от тях са: магнат, мазурка, метаезик (неологизъм на полския логик и математик Алфред Тарски), улан и злоти. Чешкият най-вече е представен от популярния неологизъм на Карел Чапек – робот.

ВОДЕЩ: "Гусла" и "долина" не са ли български думи?

Б.Г.: Българският етимологичен речник посочва, че думата гусла има старобългарски произход, макар че не обяснява защо на мястото на голямата носовка в новобългарски се появява "у", а не "ъ", така както е при думата "мъж" например. Думата "долина" пък изобщо липсва в този речник. Така че по-скоро трябва да приемем като верни указанията за произход на тези думи.

ВОДЕЩ: Интересен е този списък все пак?

Б.Г.: О, разбира се. Думи се заемат най-често тогава, когато няма местна дума, с която да се обозначи нещо или някой. В този смисъл по списъка на заемките може да се установи кое от излизащото извън стандарта за западноевропееца е било сметнато, че си струва да има наименование във френски и това наименование да се заеме от съответния език.

ВОДЕЩ: Балканите са представени от две много "атрактивни" думи: богомили и вампири. Впрочем каква е историята с думата "вампир"? Мисля, че повечето хора я смятат румънска по произход?

Б.Г.: Това впечатление съществува поради граф Дракула. Българският етимологичен речник предполага старобългарски първообраз, който не е засвидетелстван писмено поради табу. Днес всъщност наистина сме възприели сръбския облик на тази дума (както е отбелязано в Българския етимологичен речник) "благодарение на широкото място, което вестниците отделят на една история с вампири, разиграла се в Сърбия през 18. век". По този начин всъщност Западна Европа научава и заема думата, а в български тя се връща чрез гръцки. Та по въпроса за "атрактивните" заемки: те наистина са такива и изглеждат екзотични. Богомилството като ерес е било заклеймено в Западна Европа и в частност – във Франция, защото то започва да се разпространява там точно тогава, когато Франция започва да се обединява и властта да се централизира, а пък богомилите са проповядвали точно обратното.

ВОДЕЩ: Можем ли да направим извода, че ние сме нещо като атракция за Западна Европа и че Западна Европа вижда у нас само ексцентричното, но не и степента на цивилизованост?

Б.Г.: След приемането на християнството ние непрекъснато сме подложени на цивилизоване. Спрямо нас произтичат точно същите процеси, които се случват по отношение на всяка една страна, подложена на цивилизоване. В този смисъл аз не виждам някакво специално иронично или дори отрицателно отношение към нас.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев. Текстът на този разговор можете да прочетете в Българската виртуална библиотека "Словото", чийто адрес е www.slovo.bg

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух