напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Как да се изписва династичното име Сакскобургготски...


Програма Хоризонт, 9 юли 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" следват минутите с вашия редовен консултант по въпросите на българския език – доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Политическата ситуация след 17 юни поставя и някои чисто езикови въпроси. Първият от тях е как да се изписва династичното име Сакскобургготски: като една дума, като три отделни думи или като сложно име, изписващо се полуслято?

Б. Г.: Още когато през 1990 г. цар Симеон Втори се появи на българската обществена сцена, този въпрос беше дискутиран в Института за български език при БАН. Беше прието династичното име Сакскобургготски да се изписва като една дума.

ВОДЕЩ: Каква е мотивировката за това решение?

Б. Г.: Мотивировката е чисто формална. Наставката –ски, с която завършва това име, изисква слято писане. Така например, прилагателното горнооряховски, получено от името Горна Оряховица, се изписва като една дума.

ВОДЕЩ: Ако името не беше Сакскобургготски, а беше Сакс-Кобург-Гота как щеше да се изписва в този случай?

Б. Г.: Полуслято. Но у нас то навлезе като Сакскобургготски и следователно трябва да се изписва като една дума. Любопитно е как това династично име е изписано в личните документи за самоличност на царя.

ВОДЕЩ: Как се отнасяте към обръщението Ваше Величество?

Б. Г.: На този етап все още хладнокръвно, като намирам спора дали трябва да бъде Ваше Величество или Ваше Височество за неуместен. Но, питам се, ако цар Симеон Втори стане министър-председател на Република България, как хората около него ще си пречупят езика и ще извадят от употреба станалото вече неуместно обръщение и ще се обръщат към него с господин министър-председателю или с г-н Сакскобургготски. Защото, съгласете се, че евентуално обръщение Ваше Величество към министър-председателя на България е най-малкото неуместно.

ВОДЕЩ: Националното движение "Симеон Втори" твърде много настоява в парламентарната зала и в медиите върху научните звания доцент и професор. Когато ги слушате, нямате ли усещането, че се намирате на заседание на общото събрание на Софийския университет, а не на пленарно заседание на Народното събрание?

Б. Г.: Въпросът е много интересен и той не е от днес. Появи се още по времето на Желю Желев, който много държеше да се изговаря и изписва научната му степен доктордоктор Желю Желев. Регистрирал съм и една тогавашна реплика на Нора Ананиева – бивша депутатка от БСП. Тя каза, че има същата степен, получена от същия научен съвет, и че щом към Желю Желев се обръщат с доктор, би следвало и към нея да се обръщат по същия начин.

ВОДЕЩ: В случая обаче става въпрос за научните звания доцент и професор.

Б. Г.: Точно така. Според Закона за научните степени и научните звания специален орган на Министерския съвет – Висшата атестационна комисия, "дава!" - така е написано върху документа, званията доцент и професор. По този начин негласно на тези звания им се придава статут на държавни чинове, които правителството чрез своя специализиран орган "раздава" на учените, които са се явили на конкурс за тях, и те са валидни навсякъде. Притежателят на съответния научен държавен чин, т.е. на съответното научно звание, има правото да бъде назначен на длъжност доцент или професор в съответната научна организация. С други думи, ако приемем гледната точка, че званията доцент и професор са държавните чинове в научната област, напълно уместно е те да звучат и в Народното събрание, защото те са "дадени" от правителството, а не от съответната научна организация. Същите разсъждения, разбира се, са валидни и за званията ст.н.с. ІІ ст. и ст.н.с. І ст. Поради тази причина ми се струва неуместно в новинарските емисии да се изпускат тези научни звания и да се говори например за председателя на парламента Огнян Герджиков, а не за председателя на парламента професор Огнян Герджиков.

ВОДЕЩ: А може ли същите разсъждения да се приложат и по отношение на научните степени?

Б. Г.: Случая е различен, защото винаги държавен орган – държавна изпитна комисия или Висша атестационна комисия - установява завършването на определена образователна степен. Доктор според сегашния закон е образователна и научна степен и тя е необходимо условие за придобиване на научно звание.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев. Този разговор можете и да го прочетете в българската виртуална библиотека www.slovo.bg

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух