напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Следизборно (за "екането" като официална произносителна норма)


Програма Хоризонт, 25 юни 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В следизборния ден в студиото е вашият редовен съветник по езиковите въпроси доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,... Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Ще въведат ли след тези избори езиковедите "екането" като официална произносителна норма? Тя очевидно сериозно допринася за успех на избори?

Б. Г.: Не, няма да въведем като официални дублети екавските форми на думите, които съдържат в себе си т. нар. "променливо я", така както никога не са били въвеждани като нормативни произносителните облици социализъма и комунизъма. Вервайте ми ще продължи да бъде регионално белязана произносителна черта, характерна за Западна България и в частност – за София. Да не забравяме обаче, че не само г-н Симеон Сакскобургготски (наричам го така, защото спазвам републиканската конституция) през последните 11-12 години "екаше" в публичното пространство. Покойният Стефан Савов, например, лидерът на Демократическата партия, също така казваше требва, некои и т.н.

ВОДЕЩ: А последователно ли "ека" царят?

Б. Г.: Не. Наблюдавах го снощи внимателно по време на пресконференцията. Очевидно се придава специален смисъл на Вервайте ми, защото само там последователно се "ека", вместо да се "яка". Явно има нещо магическо за българина в това Вервайте ми. Магическата функция на езика за 43% от гласувалите вчера е очевидно все още жива.

ВОДЕЩ: Споменахте одеве за републиканската конституция. Доколко правомерен е начинът, по който снощи и победителите, и част от журналистите се обръщаха към цар Симеон Втори?

Б. Г.: Този въпрос беше обсъден още през изминалата нощ в едно от следизборните телевизионни студиа. Беше приведен пример с Германия, където в Бундестага има депутати благородници, но никой не си позволява да ги титулува като благородници именно поради републиканския тип управление в Германия. Беше казано също така, че едва ли този въпрос в момента е най-важният, но аз намирам, че всички въпроси, свързани с Националното движение Симеон Втори, в момента са важни. Спомням си навремето как дядо Неофит, сегашният Доростоло-Червенски митрополит, елегантно спаси Иван Гарелов от неудобно положение, като сам посочи обръщението "дядо" като най-подходящ начин миряните да се обръщат към него.

ВОДЕЩ: Много пъти беше подчертавано, че царят говори на архаичен език. Вярно ли е това според Вас?

Б. Г.: В говора му наистина има нещо, което досега беше характерно само за духовниците: и като синтаксис, и като подбор на думи и метафори, и като липса на всякаква словесна агресия. Някой снощи в следизборните студиа забеляза, че само царят не се кара на българския избирател. В момента аз пък и не виждам за какво точно има да му се кара. Но бих добавил и следното: и че е бащински загрижен за народа си.

ВОДЕЩ: Значи става въпрос за патриархален тип говорене?

Б. Г.: Да, но това не е онзи тип патриархален тип говорене, който бих определил като "господарски" и за който има добри образци в българската литература. Царят не говори като Юрталана. В публичното пространство той говори по-скоро като чорбаджи Марко от "Под игото": яжте, бре, маскари.

ВОДЕЩ: А как бихте олицетворили Иван Костов?

Б. Г.: Като Йордан Герака. Еднозначно. От негова гледна точка синовете му предават идеала, но те пък смятат, че идеалът просто е усъвършенстван. Читателите, т.е. ние, остава да преценим кой – крив, кой прав. Елин Пелин не казва явно на чия страна е.

ВОДЕЩ: Сгреши ли ОДС в говоренето си?

Б. Г.: Преди няколко дни буквално ме побъркаха от обаждания да ме питат какво означава "скуош". Първия път и аз самият за няколко секунди се замислих какво е "скуош" – думата не ми е в активния речников фонд. Когато за n-ти път ме попитаха за тази дума, на свой ред и аз попитах какво изведнъж всички са се присетили за нея. Оказа се, че е използвана от Евгений Бакърджиев в състава на някакво сравнение: например, че тези избори били като игра на скуош.

ВОДЕЩ: И какво е скуош?

Б. Г.: Нещо като тенис. Играе се с ракета от един човек, който удря топката срещу стена. Горе-долу мисля, че е това.

ВОДЕЩ: Каква е поуката?

Б. Г.: Поуката е, че в началото на ХХІ век трябва да се използва човешки, а не технократски или снобски език в публичното пространство, за да имаме успех. В един предизборен дебат по bTV Асен Агов стигна до същия извод, когато се извини на публиката, че използва неразбираеми думи, но очевидно вече беше твърде късно.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Този разговор може да го прочетете във виртуалната библиотека на българската литература, чийто адрес е www.slovo.bg.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух