напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За днешните езикови забрани


Програма Хоризонт, 11 юни 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" следват минутите с Вашия редовен съветник по езиковите въпроси доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Днес ще говорим за днешните езикови табута или за днешните езикови забрани. За какво според Вас е забранено да се говори в днешно време?

Б. Г.: Проблемът за езиковото табу, в това число и съвременното, има най-малко две измерения. От една страна този проблем се изразява в това за какво не бива да се говори, т.е. за какво трябва се мълчи. От друга страна става въпрос за т.нар. табуистични названия или наименования. За какво не се говори днес или какво е предмет на мълчание?. За безброй много неща. Общественият живот достигна някаква степен на прозрачност и паралелно с постигането на тази прозрачност се увеличава непрозрачността на личния или на частния живот. Ако човек трябва да сподели нещо, свързано с частния си живот, той или изобщо не го прави, или го прави, като крие самоличността си. Общуването по интернет е идеален образец за това. Там могат да се намерят например такива лични изповеди, които стават възможни само благодарение на това, че човек си служи с псевдоним. Ако трябва да подпише с истинското си име нещата от личния си живот, които даден човек обикновено споделя в интернет, той никога не би се осмелил да ги публикува.

ВОДЕЩ: Създават ли се днес табуистични названия?

Б. Г.: Мнението е, че по-скоро не се създават. В една наскоро защитена дисертация по този въпрос се твърди, че днес това е отмиращо явление. Аз обаче не съм на това мнение. Страховете на хората не са изчезнали, така че е логично да се предположи, че проявите на табу се изразяват не само с неговорене за дадено нещо, но и с най-висшата проява на табуистичността – създаването на табуистично наименование.

ВОДЕЩ: Можете ли да посочите едно съвременно табуистично наименование?

Б. Г.: Мисля, че думи като борец, борци, борче, когато участват в общуването с новите си значения, които развиха през последните десетина години, имат всички шансове да бъде доказано за тях, че функционират като съвременни табуистични наименования.

ВОДЕЩ: Кои са основанията да твърдите подобно нещо?

Б. Г.: Не са едно или две. Нека най-напред си дадем сметка, че с тези думи назоваваме представители на една общност, които се оказаха чужди на идеите ни за всекидневното време и за всекидневното пространство. Те обитават места, които са недостъпни за редовия гражданин, и разместват функциите на деня и нощта. Когато борците бяха свръхактивни, тази свръхактивност се виждаше общо взето след залез слънце. След това - борците излъчват опасност за редовия гражданин. Ако се окажеш в близост до място, където борците си разчистват сметките, можеш да станеш неволна тяхна жертва. Нека си спомним, че в езика ни трайно се установиха съчетания като борческо кафене, борчески ресторант, борчески клуб. Това са синоними на израза забранена или опасна зона. И не че самите борци са се старали чак толкова да изработват подобни забрани – самите редови граждани си изработват забрани като израз на самозащита. Всичко това създаде предпоставки явлението да бъде табуирано и наименованието му да е израз на това табуиране. Думите борец, борци, борче не разкриват същината на явлението, а назовават явлението по някакъв негов външен признак - в случая по това, че тези хора, според общественото мнение, се появиха от бившите спортни школи за тежкоатлети. И най-накрая – представителите на тази общност трябва да бъдат митологизирани по някакъв начин. Цитат от вестник по времето на най-голямата активност на борците (цитатът се съдържа в електронния архив на Института за български език): След 40-ия ден от смъртта на Крушата призракът на бореца ще тръгне да отмъщава, ще се гази кръв до колене. Мисля, че коментарът е излишен.

ВОДЕЩ: Съществуват ли и други съвременни табута?

Б. Г.: Вероятно. Аз бих помолил нашите слушатели да изпращат на електронния ми адрес, публикуван в сайта www.www.slovo.bg, думи, за които може да се докаже, че са съвременни табуистични наименования. И, струва ми се, че темата за езиковите забрани изобщо в днешното наше общество е твърде интересна. Затова, уважаеми слушатели, чакам и вашите мнения за това какво днес е забранено да се говори.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Текстът на днешния разговор имате възможност да прочетете в българската виртуална библиотека, чийто електронен адрес е www.slovo.bg.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух