напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



За "тази страна" и "отечеството"


Програма Хоризонт, 4 юни 2001 г.

 

ВОДЕЩ: В "12 плюс 3" следват минутите с вашия редовен консултант по езиковите въпроси доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден.

ВОДЕЩ: В началото на 90-те години на изминалия ХХ век България в публичното пространство често беше наричана "тази страна", а абсолютно неприемливи за употреба бяха думи като "родина" и "отечество", защото щяха да бъдат оценени като израз на национализъм. В началото на ХХІ век изглежда, че е съвсем приемливо вече да я наричаме и "отечеството". На какво се дължи според Вас тази промяна и станаха ли националисти българите?

Б. Г.: Според мен не са станали националисти. А пускането в публичното пространство и, както изглежда, приемането от обществеността на думата "отечество" се дължи вероятно на това, което журналистът Александър Андреев от Deutsche Welle в една своя публикация във вестник "Дневник" от миналата седмица нарича "предмодерни основания на българското общество". Както изглежда, ние като български граждани все още се нуждаем от тях, колкото и това да не се харесва на някои, да ги наречем, "постмодерно настроени хора". Чисто езиковият проблем в случая е не толкова в това, че изразът "тази страна" е нескопосно зает и преведен от английски, а по-скоро в това, че създава идеята за отчужденост, скрита под маската на обективното и безпристрастното говорене. Не се харесва всъщност идеята, че българин може да говори безпристрастно и отчуждено за собствената си държава особено когато има намерение да участва в управлението й. Още през 1991 г. обърнах внимание върху факта, че не е препоръчително обществените фигури у нас да си служат с израза "тази страна", защото това в определен момент може да изиграе лоша шега, но никой не обърна сериозно внимание на това. Затова днес се стигна до възраждането на думата "отечество", която е носител на допълнителни смисли и препраща към определена действителност.

ВОДЕЩ: Като че ли се връщаме отново в зората на Българското възраждане?

Б. Г.: Точно така изглеждат нещата. Съществуват научни тези, че то всъщност все още не е приключило и че то по оригинален начин се вписва в постмодерната епоха. И ние всекидневно имаме примери за това. Едно време корекомската стока беше прототип на стока с високо качество. Днес българската стока е прототип на стока с високо качество. Едно време негодувахме срещу българските песни в ефира. Днес една от най-популярните наши радиостанции излъчва само българска музика, като обявява край на тананикането на песни, чийто текст не разбираме. Ако някой преди 5-6 години беше прогнозирал, че българската песен е в състояние да затъмни MTV, вероятно всички щяхме да му се смеем. Днес, общо взето, това вече е факт.

ВОДЕЩ: Намирате ли за странно всичко това?

Б. Г.: Не, не го намирам. Мисля, че в една Великобритания консерваторите разсъждават горе-долу по сходен начин. Имам предвид аргументацията, с която Маргарет Тачър се противопоставя срещу въвеждането на еврото. Защото ако при нас конкретната дилема в този момент е кирилица или латиница, във Великобритания изглежда, че актуалната дилема е евро или паунд. Забележителното е, че аргументацията е почти сходна: лейди Тачър заяви, че въвеждането на еврото ще дебританизира Великобритания (мисля, че цитирам точно), така както паралелното въвеждане на латиницата у нас ще ликвидира националната ни идентичност.

ВОДЕЩ: Прави ли ни всичко това изостанала в своето развитие нация?

Б. Г.: Напротив. Мисля, че централният проблем, който постмодерността открои, е проблемът за по-голямата взаимна разбираемост и именно в тази точка се пресичат възрожденската и постмодерната епоха. Това го осъзнаха дори и българските политици. Онзи ден по време на един предизборен дебат се случи нещо, което лично аз виждам за първи път: един от участниците в дебата са извини на публиката в Пловдив, че е употребил две чуждици, т.е. два свръхспециализирани термина. Нещо нечувано и невиждано досега! Сякаш всички български политици вкупом се сетиха за Паисиевата стратегия в употребата на българския език, който написал историята си така, както биха я разказали "простите" българи, които не владеят неприсъщата за българина витиеватост и замъгленост в изразяването.

ВОДЕЩ: Да завършим с това, с което започнахме: смятате ли, че думата "отечество" ще стане елемент от всекидневното ни говорене?

Б. Г.: Не, не смятам. Но смятам, че ще се намери златната среда между "тази страна" и "отечеството" – например "нашата страна". Време е всъщност да заговорим като истински стопани на държавата си.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев. Текстът на днешното предаване можете да намерите в българската виртуална библиотека, чийто интернет-адрес е www.slovo.bg .

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух