напред назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]



Отново за латиницата


Програма Хоризонт, 28 май 2001 г.

 

ВОДЕЩ: Следват минутите с вашия редовен консултант по езикови въпроси доц. Борислав Георгиев. Добър ден, доцент Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,… Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа.

ВОДЕЩ: Изявлението на президента Петър Стоянов на 24 май, че дебатът за кирилицата и латиницата тепърва предстои, разбуни отново духовете?

Б. Г.: Така е. Винаги през последните години около 24 май тази тема излиза на бял свят. За мене лично този дебат приключи още миналата година. Ще припомня само някои неща. Кирилицата като графична система има твърде малко общо с делото на светите равноапостоли, защото свети Кирил е създател на глаголицата. На второ място - проблемът с Интернет (и с компютрите въобще) изглежда несериозен, откъдето и да го погледне човек. Най-малкото защото има официално въведена система за транслитерация на българската кирилица с латински букви, а и днешните софтуерни продукти спокойно приемат кирилицата. Ако не можем или не смеем да пишем на кирилица в Интернет, можем спокойно да използваме тази система за транслитерация на българската кирилица, която е представена в правописния речник. Напълно смислено е обаче искането имената на улици, булеварди и площади и надписите върху обществените сгради да бъдат изписвани и с латински букви. Ако туризмът е наистина важен отрасъл за днешната българска икономика, това незабавно трябва да се случи. Онзи ден наблюдавах на улицата следната гледка: двама чужденци се бяха изправили пред един план на София, на който е обозначено мястото, на което се намират в момента хората. Много хубав план, но улиците в него са изписани само на кирилица и той става съвършено неизползваем за чужденците, които не могат да си служат с кирилицата. Много често се дава пример с Гърция, която въобще не се замисля дали да промени графичната си система, или не. Това е така, но в Гърция всички табели с имената на улиците са изписани и на латиница.

ВОДЕЩ: В целия дебат има обаче и политически момент: наистина ли в известните западни речници и енциклопедии кирилицата е представяна като руска азбука?

Б. Г.: Не мога да кажа дали в абсолютно всички речници и енциклопедии това е така, но в повечето е факт, че отсъства представяне на кирилицата, но за сметка на това винаги се представя руската азбука.

ВОДЕЩ: Какво точно означава това?

Б. Г.: Това означава, че наистина се представя само руската кирилица. Руската кирилица съдържа букви, които отсъстват в българската кирилица: например "е-оборотное", "еры". И тъй като в западните речници и енциклопедии се представя само руската кирилица, хората на Запад остават с впечатлението, че в България използваме руската азбука, защото такива "подробности" като "е-оборотное" и "ери", които съществуват в руската и отсъстват в българската азбука, им се изплъзва. С други думи, руската азбука не е нарочно представена, но обикновено се възприема като прототипната кирилска азбука, въз основа на която са се породили останалите кирилски графични системи. В това именно се състои и манипулацията.

ВОДЕЩ: Какво означава "прототипна азбука"?

Б. Г.: Латинската азбука например е прототипна по отношение на френската, чешката и т.н латиница. Това означава, че с оглед на нуждите на тези езици латинската азбука е била модифицирана, за да може успешно да обслужва нуждите на хората, пишещи на един или на друг език. Ако трябва да произведем подобно твърдение по отношение на кирилицата, ще кажем, че българската кирилица е прототипна по отношение на останалите поместни кирилици в ръкописната епоха, преди Гутенберговата галактика. Проблемът обаче се усложнява от това, че гражданската кирилица, която се използва и в типографията, е съставена и приложена за първи път в Русия по времето на Петър Първи, просто защото по това време държавата България не съществува. Този факт дава формално право на руснаците да твърдят, че тяхната гражданска кирилица е прототипна по отношение на останалите днешни граждански кирилици. И това може да бъде достатъчно основание, за да се формира мнението, че ние в България използваме руската азбука.

ВОДЕЩ: По какъв начин може да се приключи с този проблем?

Б. Г.: Може да се поиска по официален път в речниците и в енциклопедиите да се представят кирилицата и различните нейни варианти: български, руски и т.н. Има много начини, по които това може да стане, – важното е да има съответното желание и воля от страна на издателите на тези престижни западни речници и енциклопедии в тях да присъства само истината.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев. Текстът на днешния разговор, уважаеми слушатели, можете да намерите в сайта на българската виртуална библиотека www.slovo.bg.

 


напред горе назад Обратно към: [Езикова култура, БНР, 2001 г.][Борислав Георгиев][СЛОВОТО]

 

© Борислав Георгиев. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух