напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Огнище


На МММ

 

Догаряше огнището - забави

танцуващите сенки в полумрака.

И силуети, в стаята забравени

нашепваха потайно в тишината.

 

И сливаха се сенките, потънали

във своя танц от огнени езици,

във ритъма на спомени обгърнати

превръщаха се в парещи зеници.

 

Потъваха във тях прашинки бели,

превръщаха се в пепел посребрена,

като въздишки от жарава долетели

се сплитаха във паяжина бледа.

 

Огнището угасна и остави

застиналите сенки по стената.

А зад прозореца в нощта забравена

учудено ги гледаше луната.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух