напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Изповед


Не ме поглеждай и не питай

защо пред теб душата си разтварям.

Не търся отговор - не искам

греха в сърцето да оставя.

Тъй искам в твоите ръце да скрия

треперещите мои малки длани,

сълзите искам да изтрия,

но всяка може би е грях незнаен....

"Не убивай" - толкова е страшно -

поглеждайки в очите ти бездънни

аз виждам себе си - омачкана

от битката със времето - /на дъното/.

Убивам времето, крада минути,

крада и щастие, крада и сила -

Но то възкръсва, сграбчва ме със сухи пръсти....

надсмива ми се времето, надсмива....

"Не кради" - зловещо смее се съдбата -

крада от нея - нагло и нахално -

но тя ми връща - скрива светлината

и хвърля ме във мрака безпощадно.

И няма прошка за откраднатите мисли,

за светлината в тъмния прозорец,

дори и за сълзите чисти,

събрани в грешния ми образ.

"Не лъжи" - но всеки ден хазарт играя

и всеки ден с живота се надлъгвам -

и мисля си, че съм докоснала безкрая,

но всеки ден събуждам се излъгана....

Печалба няма - само пустотата

оставила е болка във кръвта ми...

Животът победи ме във борбата.

дори Надеждата не ми остави.

"Не прелюбодействай"- но понякога те искам -

понякога...... невинно и спонтанно

мечтая устни да притисна

до твоите и да усетя пламък...

Понякога желая те тъй страстно

и искам във ръцете ти да тръпна,

и искам да ме любиш силно, властно

да ме обичаш , с тебе да възкръсна.

От пепелта на изгорялата жарава

да излетим отново като птици,

далеко в тъмнината да оставим

греховните дела и мисли...

Това съм аз - родена с греховете -

едва ли тази изповед ще ме пречисти,

а ти не ме поглеждай и не питай -

...не ме съди за грешните ми мисли.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух