напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Заваля


На TooLame

 

Заваля. Дъжд заваля

и гримът подреден на земята размаза.

Разбудена, от удавени капки, калта

следите прикрити ехидно показа.

 

Заваля. Кръв заваля

и се сля със червеното вино в бокала...

И изпихме я жадно, със празна душа,

отпадъци грешни във себе си сбрала.

 

Заваля. Страх заваля.

облада ни брутално, остави и семе.

Заплоди ни със черния ужас. В плътта

горчива проказа изгърбено дреме.

 

Заваля. Грях заваля

и градушка от райските ябълки би ни.

Грехът ни облече с неземна тъга.

Безгласно се молим: "О, Боже, прости ни!"

 

...

Заваля. Слънце вали.

И превъна кръвта ни във парещо злато.

А грехът се смути и страът се стопи -

изсъхнало кално петно на земята.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух