напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Румен С.


"Да бягам веч от тука, печални са ми дните.

Челото ми увяхна от скърби ядовити,

от мъки, тегоди.

Ех, всичко ми се види и пусто, и омразно,

от светло вдъхновенье сърцето ми е празно,

от пламенни мечти."

из "ПОЛЕТ" на Ив.Вазов

 

На Румен С.

Поисках да избягам - сама, далеч от тука-

в прегръдката на мида поисках да заспя.

А после да събудя във бисерното утро

душата ми - измита - със девствена вода.

 

Поисках да те имам - под хладната лозница,

над облаците бели със тебе да летя.

А после да потъна във твоите зеници...

и с тебе да сънувам във мрака светлина.

 

Челото ми увяхна - косите ми сплъстени

със тръни се обвиха - венец от срам и грях.

С душа окървавена, със мисли уморени,

на кръста си греховен разпънах се без страх.

 

Завесата раздра се - и болката изстена,

от вените ми сухи изтече и греха.

Възкръснах там, на кръста - с душа осакатена-

докосвала безкрая, потъвала в калта.

 

И всичко ми се вижда - и пусто, и омразно-

дори лозата черна покрита е със прах...

Дъждът не я измива - в душата ми е празно...

и там дъждът вали - тъй сух, обвит във страх.

 

Мечтите ми умряха - разпънати на кръста.

Изкупих греховете, но няма светлина...

А искам толкоз малко - от слънцето възкръснала

да бъда само с теб - под хладната лоза.

 

Стихотворението е класирано на първо място в Конкурса на Словото!

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух