напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



До малката кибритопродавачка


На Теди

 

Здравей. В студената мъгла

не си сама - аз искам да поседна

до теб и с теб да споделя

единствената в мрака светлина -

от клечкта кибритена родена.

 

Иаз сама съм във нощта

и имам нужда от кибрита.

Подай ми късче светлина -

да стопля моята душа,

да се почувствам чиста и измита.

 

Снегът се сипе без тъга

и стоплен в мокрото ни тяло

превръща се във черна самота,

изтичаща със болка и тъга -

оставя ни следите мокри само.

 

Във пламъка на клечките горят

мечтите - изнасилени, кървящи

и вените ни пръсват се от страх,

обагрят те снега със яд -

кръвта петна оставя страшни.

 

...Кибритът свърши и сега

си имаме картонена кутийка.

Сами сме - боси на снега,

а той се сипе без тъга -

покрива ни със ледена усмивка.

 

Снегът сега не се топи-

прегръща ни и ставаме тъй бели.

Снегът пътеки ни откри-

пътеки- на различните страни -

по тях със тебе ще поемем.

 

По твоята пътека ще вървиш.

ще видиш рая сред звездите.

недей да плачеш и тъжиш-

в небето пак ще се родиш,

забравяйки страха, сълзите...

 

А моята пътека е от грях

и краят и във Ада се отваря...

и ще горя във него аз без страх,

ше стана въглен, черен прах,

следа след мен не ще оставя.

 

Довиждане. Тъй мъничка си ти,

невинна жертва, нежно цвете.

Къде съм аз- къде си ти...

във тъмна нощ - така сами

с картонена кутийка във ръцете.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух