напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Тишина


Чуваш ли как тишината говори -

понякога нежно, понякога с гняв?

Отваря вратите, отдавна затворени

от мисли и чувства, обвити със страх.

 

Усещаш ли как мисълта ми те търси -

понякога тихо, понякога с вик

безумно пространство и време разкъсва

и става и образ, и песен, и стих...

 

Усещаш ли как сърцето ми бие-

понякога плахо, понякога с жар

и иска във твойто сърце да се скрие

от вечно горящия в него пожар.

 

Понякога с болка, понякога с радост,

понякога с обич пожара гори.

Но само сърцето тьй може да страда -

когато и Рая и Ада дели.

 

Чуваш ли как тишината говори?

Понякога нежно, понякога с гняв

затваря вратите - случайно отворени

от мисли и чувства, обвити във страх.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух