напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Ado


Усещаш ли как те изгаря кръвта ти,

гореща от слънчеви диви лъчи?

А тялото плаче, обляно в потта ти -

потта се превръща в кървящи сълзи.

Сълзи от сърцето, което изгаря

във Ада, роден от първичния вик:

ДА БЪДА БЕЗСМЪРТЕН - илюзия бяла,

която крепи до последния миг.

Последният миг, когато отчаян

желаеш да правиш пир със смъртта,

да минеш през страшната огнена клада,

горейки да сграбчиш ти вечността.

В безумния пир със смъртта ти разбираш,

че всъщност си гост ти на тази земя -

живееш, мечтаеш и после умираш

понякога с празна до болка душа.

Дори изгорял във пожара на Ада

сърцето ти носи поредния вик:

ДА БЪДА БЕЗСМЪРТЕН - илюзия бяла,

която крепи до последния миг.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух