напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Тодор


"За да получиш, първо трябва да дадеш"

(из филма "Маргарит и Маргарита")

 

I.

Поиска да бъдеш свободен -

поиска да бъдеш Човек.

Разкъсал строените норми,

потърси във хаоса ред.

Привидно избърса от тебе

тъй гнусната лепкава кал -

посял бунтарското семе

реши - сътворил си пожар.

Но бързо изяде плесница-

тъй остра и силна, дори

в кошмара не бе си помислил,

че може така да боли.

Поиска да вземеш безплатно,

но каза ТИ да дадеш,

а после да искаш обратно -

дори за това да умреш.

 

Поиска да бъдеш обичан

и ти да обичаш докрай,

но изверг беше наричан-

не стигна мечтания Рай.

Разбиха го същите норми,

които окаляха теб

и взеха невинната обич,

която превърна се в лед.

Във лед се превърна сърцето,

но вътре гореше от яд.

Изчезна в калта и момчето-

премина на другия бряг -

брегът на омраза и ярост,

брегът на разбити мечти,

брегът на отровена младост

с пресъхнали даже сълзи.

Поиска и обич безплатно,

но казаха ТИ да дадеш,

а после да искаш обратно -

дори с любовта да умреш.

 

Рашил да отидеш до края

започна борба със света.

Но сам беше в своята ярост,

довела накрая смъртта.

Поиска живота безплатно,

но казаха Ти да платиш,

а после да искаш обратно -

когато... пак се родиш.

 

II.

Бунтарка от малка израстна -

дори своето име смени.

Не искаше други да казват

животът ти как да върви.

И търсеше своя пътека,

която да води напред.

От всичко би се отрекла -

да бъдеш Свободен Човек.

Потъпка строените норми,

отвори закрити врати

и не усети стрелата отровна,

която във теб се заби.

Стрелата на твоето време,

която по-силна от теб

те прати в тъмно безвремие,

превърна те бързо във лед.

Поиска да вземеш безплатно

но казаха Ти да дадеш,

а после да искаш обратно -

дори за това да умреш.

 

Пое във различни посоки -

къде ли бе верният път?

Стената бе твърде висока

да видиш зад нея света.

В неравна борба с обществото

продаде и твойта душа.

Продаде доброто на злото,

спечели...една самота.

Загуби и вяра, и сила,

загуби човека до теб.

Потърси от него закрила,

но той също бе станал на лед.

Поела бе нова посока,

по нея остави следи.

Като Христос на Голгота

разпъна сърцето си ти.

И кървава пот те облива,

прегърнала здраво смъртта

ти с твойта любов раздели я,

поела сега в вечността.

Поиска и обич безплатно,

но казаха Ти да дадеш,

а после да искаш обратно-

дори с любовта да умреш.

 

Реши да отидеш докрая -

строшеното АЗ да лепиш.

Поиска да стигнеш безкрая -

със свойта мечта да летиш.

Поиска живота безплатно,

но казаха Ти да платиш,

а после да искаш обратно,

когато...пак се родиш.

 

III.

Решихте стени да рушите -

разбихте в стените глави.

Стопиха се бързо мечтите -

останахте даже сами.

Ранени, кървящи и слепи

избягахте пак от света.

Дали чрез смъртта се родихте

свободни, със волна душа?

Поискахте обич безплатно,

но няма безплатни неща.

Ти даваш и искаш обратно -

така е устроен света.

Каквото поискаш безплатно

ще трябва ТИ да платиш,

а после да искаш обратно,

когато... пак се родиш.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух