напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Огледало


На MMMitov

 

Във остаряло, прашно огледало

поглеждаш плахо своя образ крив.

И се запитваш как е оцеляло,

защо показва то света тъй сив.

Къде са цветовете в него?

Учудено повдигаш рамене,

забърсваш с длан прахта, смутено

със поглед търсиш цветове.

Но няма цветове, а сенки,

останали от минало следи...

убили времето, горейки

във свойте собствени съдби.

И виждаш в кривия си образ

тъга и болка по света,

красив за теб - и сив и грозен

за огледални сенки на нощта.

А в свитата ти длан събрани

прашинките от минали сълзи,

разказват ти истории потайни,

поглеждайки през твоите очи.

Истории... тъй странни и различни

и всяка е за теб една съдба.

В съдник превръщаш се - обличаш

със тайни твоята душа.

И знаеш ти, че след години

във някой таен като този миг

във остаряло, прашно огледало

ще види някой твоя образ крив.

 

Светът е цветен зад стъклата -

и носи радост,болка и сълзи.

Дали щастлива или не ще е съдбата-

оставя сенки, образи, следи...

Във остаряло, прашно огледало

поглеждаш плахо своя образ крив.

И казваш си, че просто То е старо,

а Tи си млад сега, и ЖИВ.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух