напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Колелото на живота


на KOTAK

 

На пейка във парка е седнал старик,

умислен поглажда брадата си бяла

и сякаш далече се връща за миг-

в години отминали, покрити в забрава.

Трепери ръката му суха, с тъга

бастунчето гали, от погледа мътен

отделя се малка и суха сълза...

заслушва се в спомена- вече изсъхнал.

 

И чува смеха си - тъй детски, звънлив,

и вижда лицето, с мечти озарено -

със дървена свирка във изгрев красив

събужда живота във своето село.

И с прашни крачета извежда стада,

и слуша гласа на цветята в полето,

запазва завинаги в свойта душа

безгрижния слънчев свят на детето.

 

Избърсва старикът със суха ръка

сълзата, по-суха от шума в гората,

сълза, от възкръснала детска мечта,

прогонила плахо за миг самотата.

...

Задряма старикът, затвори очи

и тихо на пейката в парка притихна,

и тръгна по своите детски следи

със гегата крива - щастливо усмихнат.

...

Така го откриха - усмихнат в смъртта,

дарила му радост в мига му последен

със детска красива и чиста мечта

от боси крачета във минало време.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух