напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Погребани тайни


Нa Kaly

 

Във бялата стая, потъваща в мрака

стоиш и изпращаш деня със тъга.

Часовникът мудно брои от стената

минути. отлитащи бавно с деня.

Поглеждаш прозореца сив и в сумрака

потъваш във мисли, прокарваш ръка

през сплетени кичури...сама в тишината

отваряш замислено твойта душа.

Погребани тайни излизат и прашни

протягат се бавно и сядат до теб-

Погребани тайни - горчиви и страшни

изпразват душата ти в мрака без ред.

Изпълва се малката стая със тайни,

замислено гледаш ти всяка от тях-

защо не оставят на мира ума ти?-

издухваш дима от цигарата с яд.

Но те са спокойни, очакват от тебе

да бъдат измити сега от праха,

да върнат от мрака изминало време-

да знаят защо са във твойта душа.

 

Часовникът спря на стената отсреща-

минутите почна да връща назад,

заляха те спомени- странни, горещи

от минало време, покрито със прах.

Възкръснали образи спряха в очите ти,

изпълнени с болка от грешни следи,

които жадно изпиха сълзите ти,

родени от твойте разбити мечти.

Безплътните спомени с образи слети

те върнаха бавно във всяка следа,

в която тайните твои оплетени

погребани бяха със яд и тъга.

Цигарата бавно угасва във мрака,

и спомени тъжни угасват във теб,

погребани тайни прибираш в душата,

обратно заключваш ги- бавно, подред.

Прокарваш ръка през сплетени кичури,

поглеждаш часовника, гонещ деня,

в прозореца, черен от мрака ти виждаш се

тъй бяла и чиста във свойто СЕГА.

 

Погребани тайни понякога чакат

да бъдат свободни от сиви души.

А после прибрани отново във мрака

са спомени само на цветни съдби.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух