напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Лунно цвете


на Румен С.

 

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,

останал във мокра прегръдка с тъмата,

се виждаш във локва - очернен и лош.

душата ти търси със плач светлината.

Стъпил във локвата нервно, със яд,

поиска гротеската ти да изтриеш.

В треперещи длани събирайки мрак,

поиска до дъно страха да изпиеш.

Горчиво разляха се в теб грехове

и вените, пълни със черна омраза

пулсираха гневно -безброй страхове

обвиха те те в гниеща в мрака проказа,

Отчаян, разкъсвайки черния мрак

потърси със болка вината във тебе-

за грешните мисли, за гневния страх,

за калния образ в дъждовното време...

 

От песен на капки дъждовни в нощта

събуди се потен, обвит в страховете -

усмихната бляскава пълна луна

погали те нежно със лунното цвете.

Погали лицето,обляно в сълзи,

погали очите, пронизали мрака

със болка и страх от кални следи,

оставени в черната локва в тъмата.

Но лунното цвете изтри и калта,

изтри и образа в мрака оставен.

И в пълната ярка и топла луна

видя своя образ забравен.

И лунното цвете се сгуши във теб,

събуди забравена обич в кръвта ти,

Във нежност превърна черния лед,

сковал във мрака потаен съня ти.

И с лунното цвете посрещна съня-

спокоен и пълен със цветни целувки.

Луната, красива,спокойна в нощта

покри те със своите нежни милувки.

 

Във тъмна, дъждовна и ледена нощ,

останал във мокра прегръдка с мрака

се виждаш във локва - очернен и лош.

но Лунното цвете прогонва тъмата.

То вечно ще бъде във твойта душа -

ще пази съня ти, ще носи утеха,

родено от твойте сълзи във нощта

остава за тебе светла пътека.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух