Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

Детето издъхва в тъмната стая.

До него стои баща му сега.

Разкъсва тежка мъка душата му,

защото вижда,че идва смъртта.

Детето отваря очички и пита:

“Ще дойдеш ли татко заедно с мен?

Там всичко красиво е, спокойно и тихо,

там няма нощ, а радостен ден.“

Бащата заплаква и нежно му казва:

“Ще дойда сине със тебе в съня.

(О, Господи, вземи мене, а него

остaви да живее в света.)“

“Ти няма да дойдеш. Лъжеш ме татко.

Те викат мен, протягат ръце.

Те всички се радват, че аз ще отида

във светлия ден като малко момче.

Облечени с бели дрехи са всички.

Не ги познажам, но те са добри.

Помниш ли кончето, за което мечтаех?

То също е тук - до мене стои.

Довиждане татко, аз тръгвам със всички.

Далече, далече оставаш и ти.

След време ще дойда аз теб да посрещна

със бялото конче от мойте мечти.“

Детето затвори бавно очички,

усмихна се нежно и сякаш заспа.

От тъмната стая дойде да го вземе

облечена в бели дрехи смъртта.

Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

© Пепа Николова. Всички права запазени!