напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Прозорец


Отворих прозореца.

Ветрецът погали лицето ми леко

    с прохладни ръце.

Усмихна се слънцето нежно в очите ми

и пръсна лъчи по лазурно небе.

 

Погледнах дърветата.

Шумяха отронени листи,

    окъпани в сладка роса.

А нейде високо,във клоните скрито

старо гнездо стоеше с тъга.

 

Погледнах земята.

Тя тръпнеше цяла - готова,измита

    за новия ден.

Тревата погали, цветята погали,

погали мечтата, погали и мен.

 

Стоя на прозореца.

утрото свежо събужда спомени

    в моето сърце.

И някак спокойно, неволно и леко

превърнах се пак във дете.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух