напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Слави


(Brat_I)

 

Потърсих те във тъмнината -

като слепец аз ърсех светлината.

Поисках теб да преоткрия -

във мрака черен да те видя.

Но само сянката ти бяла във злия мрак се откроява...

Къде си?

Искам да те видя -

със устни искам да изпия

от твоята душа тъгата -

но как да надхитря тъмата?

Докосвам сянката ти бяла и сливам се със нея цяла,

но тя ехидно ми се смее и крие образа от мене.

Протягам длани, но намирам

аз само мрака и разбирам-

изпепелен си ти във тъмнината,

обсебена ти е душата.

Напускам сянката и бягам,

следи след мене не оставям -

поглъща всичко мрак потаен

и няма знак за мен оставен...

Тогава се роди Луната и пръсна светлина в тъмата.

Безумен, писъкът на мрака разкъса ядно тишината.

Тогава сянката ти бяла

стопи се под луната цяла

и ти роди се от звездите,

Луната с блясъка покри те.

Намерих те и бях щастлива -

отново бях те преоткрила.

Погледнах аз към светлината -

целувка пратих на Луната.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух