напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Пианото


Пианото говори вместо мен сега.

Под пръстите клавишите ми свирят

мелодия на моята душа.

Навън е тихо.

Изпълват веселите звуци тишината

и смеейки се носят светлина...

Преструват се,че им е весело и чакат

да влезе в стаята тъгaта.

Поглежда през прозореца луната.

Внезапно тъжните акорди път намират

и радостта от струните изтриват.

Заплакват струните от обич -

обичат моята душа

и свирят белите клавиши

соната лунна във нощта.

Пианото не иска да съм тъжна.

Обичам го.

И свиря в тишината.

Под пръстите ми звуците изпълват

нощта със лунната соната.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух