напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На KokoX


Децата живеят във свят на мечти -

от чистата детска мисъл родени.

когато светът някой ден се стопи -

порастнали значи сме,не помъдрели.

От кубчета лед е детският свят -

светлината във себе си нежно прегръща,

а на черните мисли в студения мрак

с невинна детска усмивка отвръща.

С широко отворени детски очи,

светлина и мечти във косите си сплели,

не разбираме даже, че светът се топи,

а мечтите далече от нас отлетели...

Цветни пеперуди са нашите мечти,

към сърцето на слънцето бързо политат.

но докосвайки жарките златни лъчи

се превръщат във пепел -върху нас се посипват.

Доверчиво събираме в нас светлина,

но не виждаме как изгаряме в нея.

А светът ни сега е само мокра следа,

с пеперудена пепел, посипана в нея.

И със стиснати чак до болка очи

гоним това,към което до вчера

сме насочвали мисли и чувства- сълзи

от душата извират и плачат за нея.

И потичат от нас - сълзи на страх и тъга,

и се сливат с петното от нашето Вчера.

И оставаме само с една самота,

от измамна реалност набързо родена.

 

Нямаме свят,където сега

да затворим завинаги там самотата.

Имаме само една голота-

която открила е в мрака душата.

Неусетно обличаме нашите души

със болка и завист, със гняв и проказа,

И оставяме вече не мокри следи,

а кървава диря,пропита с омраза.

От нашия леден свят на мечти

дори споменът хтиро се крие,

а душата копнее да намери следи

по които отново света да открие.

Няма следи и няма мечти -

пияни залитаме в посоки различни

и няма утеха в алкохола дори...

та ние сме само сенки безлични...

Сами,само с цигара в ръка

и със чаша разбита отсреща в стената

истерично се смеем през сълзи на света-

на реалния свят, отровил душата.

Философски си казваме,че сме мъдри сега-

оцелели в реалност- отровна и сива

и готови сме даже на облог със смъртта -

да докажем,че все още ни има.

И във някой пиянски, безпаметен сън

виждаме себе си- жалки и слепи.

Във Тъмната стая сме ние - навън

слънцето нежно и радостно свети.

И отваряме плахо прозорец в съня

и с треперещи пръсти събираме в шепи

малки и чудни зрънца светлина

и надежда се ражда в душите ни клети.

 

В измито от капки дъждовни стъкло

за пръв път се виждаме исктински, живи -

преживели добро, прецивели и зло

сме готови да бъдем вече щастливи.

И пред нас закачливо потрепва с крилца

пеперуда, от детския свят съхранена.

Но това е не просто детска мечта,

а щастлива усмивка, от нас преродена.

Помъдрели, разбираме, че детският свят

е във нас и ние все още сме в него-

и макар и големи сме все още деца,

за които мечтите са пак сътворени.

И с широко отворени детски очи

събираме в наште сърца светлината-

рояк пепруди тъгата топи и

праща далече от нас самотата.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух