напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Проклятие


На astra

 

Родена съм да бъда самодива,

с гласа си нежен да привличам.

Във свята нощ съм се родила-

орисана съм да обичам.

Но зла магьосница прокле ме:

"Ще любиш вечно - в тъмнината.

Светът за теб ще е без време,

не ще откриеш светлината!"

Изрече го и в мрака ме остави,

остави ме със болка във душата.

обичах те, но вече знаех,

че ще те имам само в тъмнината.

 

Родена съм в съня ти да те имам-

да бъда с теб във мрака неспокоен.

Родена съм от тебе да отпивам

любов и нежност- и да бъда спомен...

Родена съм...но само в тъмнината-

нощта е моят свят потаен.

Как искам да изгрея в свелината,

да бъда пак в света реален.

Но в него АЗ не съществувам-

там няма диви самодиви...

В света реален ще тъгувам

за нощните ти сънища красиви.

Бих искала да бъда самодива,

живееща във светъл ден за тебе-

и нощем теб в съня да пия,

а денем ти да пиеш мене.

 

Разсъмва се...и трябва да си ида,

целувам те със болка във душата.

Дали ще ме превърнеш в самодива,

завинаги обичана, не прокълната?

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух