напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Румен С. по случай 2000-та година


Отлита времето - изнервено от яд,

Забързано от хаоса в душите.

Умира времето - без болка и без страх,

За да остане спомен на съдбите.

И ражда се пречистено в нощта,

Когато с огън в тъмнината

Преливаш се и ти във вечността

Със Новата Година на Земята.

Какво ли да ти пожелая в този час?-

Да бъдеш здрав, да стигнеш световете,

В които скитал си със детски смях,

Мечтаейки безсмъртен да си като боговете…

Желая ти да съхраниш мига

На щастие и сбъднати молитви,

Сърцето си- тъй бяло кат снега,

Изстрадало, но стигнало звездите.

Желая ти да пиеш светлина,

Родена в тъмнината на кръвта ти.

Желая ти пътека от цветя,

Разцъфващи под стъпките ти плахи.

Желая ти,когато си отчан,

Със мисли черни, с болка и със гняв-

Да се родиш отново - в миг незнаен

Без мъка, без тъга, без страх…

Приятелю, в света ни виртуален

Се срещаме и с радост и с тъга,

Но днес - в света съвсем реален

Сме хора - с тяло и душа.

През миналия век се запознахме,

През този ще се срещаме, нали?

През следващия век ще скитаме навярно

В небето сред милионите звезди.

Където и да сме - в реално време,

Във виртуален свят или в смъртта-

Приятелството вечно ще живее

Единствено със своето СЕГА.

Желая ти, когато побелееш,

Когато ще си вече в старостта,

Отново младостта да изживееш

Със този стих за вечността.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух