напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Самодивско хоро


на BY

 

Облечени в бели одежди, прекрасни,

танцуващи боси във нощния хлад,

в косите със бисери светещи, страстни,

примамват безумно - без срам и без страх.

 

Под бели воали телата им тръпнат,

загатват ти своите нежни черти,

горящ от страстта им неволно изтръпваш -

потъваш в дълбоките диви очи.

 

А вятърът пее, хорото се вие,

самодивите боси царуват в нощта,

една те целува - от теб да отпие,

а друга те гали с омайна снага.

 

Една със косите си светещи пали

в душата ти огън - първичен и див,

а друга обвива те с бели воали,

превръща страстта ти от ехо във вик...

 

Не знаеш дори къде се намираш -

делиш и земя и небе във страстта.

В самодивското нощно хоро преоткриваш

живота - безумен и див във нощта.

 

А вятърът пее, хорото се вие

и тръпнещ се къпеш в море от звезди,

и искаш душата си бяла да скриеш

във бели воали, във диви очи.

 

Нощта се изнизва, синее небето,

събуждаш се мокър в искряща роса.

Самичък си - само с тревата в полето,

увила се нежно по твойта снага...

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух