напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Неизвестно време


Избягах в миналото време -

надявах се,че няма да те срещтна.

Надеждите в душата ми стаени,

разбиха се - в сълзи горещи.

 

Ти беше там - обичах те отново,

не можех на сърцето си забрана

да сложа - да не те обича,

бушуващите страсти да забрави...

 

Защо открих те в миналото време?

Поисках да избягам във мъглата.

Надявах се, че бягайки обратно

ще мога да излъжа пак съдбата.

 

Избягах в бъдещото време,

но там отново бях пленена.

Ти беше там - стоеше срещу мене.

обичах те - отново наранена.

 

Защо ли казват: "Времето лекува.

Очите разделени се забравят!"

Защо тогава времето отлита,

а любовта и болката остават?

 

Аз още търся неизвестно време,

в което да успея да забравя

една любов, минаваща предела

на времето. Достигнала безкрая.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух