напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Самодива


Сред дивия, девствен дъх на гората,

с венвц от свежи, бели цветя,

в прегръдка с прохладния утринен вятър

танцува една самодива сега.

 

Очите и - властния зов на сокола,

снагата и - тръпнеща малка сърна,

косите и - есенни листи отронени...

Това е царица - във царство - гора.

 

Никога никой не трябва да види

дивата прелест, която цари.

Никой не трябва по нейните дири

да оставя свои, човешки следи.

 

Ако някога някой погледне лицето,

ако някога някой дочуе гласа -

той умира, прободен в сърцето,

от една съвършена, но зла красота.

 

Сред невинния, цветен дъх на гората

самодива танцува по път от цветя.

Неочаквано вик разби тишината -

безумния, страшен вик на смъртта.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух