напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Стената


На бялата стена стои разплакан

    слънчевият лъч -

прашинките му пречат да танцува

под звуците на веселата глъч.

В стремежа да докоснат светлината

се блъскат в бялата стена,

а тя досадно ги отръсква и вика:

    "ОСТАВЕТЕ МЕ САМА!"

Лъчът реши да си играе,

прашинките откриха светлина,

стената искаше да си мечтае -

щастлива в свойта самота.

Човекът стаята отвори -

лъчът в прозореца се скри,

прашинките избягаха в ъглите,

стената хвърли своите мечти...

На бялата стена го няма вече

разплаканият слънчев лъч.

Прашинките не пречат да танцува

под звуците на веселата глъч.

Когато в стаята ги няма -

не блъскат бялата стена,

а тя отчаяно ги моли:

    "НЕ МЕ ОСТАВЯЙТЕ САМА".

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух