Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

(на D-a-n-n-y)

Високо горе в планината

ледът блести на светлината.

Там някъде, по върхове незнайни

един дворец събира тайни.

Била сурова, страшна зима,

с карета бяла, бързокрила,

летяла Снежната кралица

сред хората да дири принца.

Тя трябвала да го залюби -

властта на злото да събуди.

Тогава с ледени цветя

ще приковава хорските сърца.

Едно момче сред снеговете

не се страхувало от ветровете.

Рисувало за своята любима

прекрасна пролетна картина.

Разбрала Снежната кралица -

най-сетне бе открила принца.

С омайна песен го оплела,

в двореца леден го отвела.

Сред блясъка на ледени кристали

целунала го - всичко да забрави.

С дъха си леден го смразила

и любовта в сърцето замразила.

Била щастлива Снежната кралица -

тя властвала над любовта на принца.

Но долу, в вихъра на снеговете

едно момиче бягало със ветровете.

То търсело следите към палата,

затворил любовта му нежна, свята.

Горещи сълзи в студовете диви

показали изгубените дири.

Намерило момичето момчето,

но нямало я любовта в сърцето.

Любимите очи прознизвали студено

сърцето на момичето ранено.

Прегърнало момичето момчето,

заплакало от мъка във сърцето.

Сълзите чисти злото разтопили

и любовта отново възродили.

Видяла всичко Снежната кралица -

разбрала, че загубва принца.

Със своята карета бяла

далече от земята отлетяла.

Изгряло слънцето и топлината

стопила снеговете по земята.

Момчето и момичето щастливи

вървели по намерените дири.

Под стъпките им никнела тревата

целувките им раждали цветята.

И оживяла пъстрата картина,

рисувана в една студена зима.

Щастливо приказката свършва;

Защо в живота края се обръща

Дали сред снеговете бели

теб Снежната кралица не намери

Дали за ледената зла царица

не беше ти отново принца

Незнам, но не открих в тъмата

към снежния дворец следата.

Високо горе в планината

ледът блести на светлината.

Там някъде, по върхове незнайни

един дворец събира тайни.

Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

© Пепа Николова. Всички права запазени!