![]() ![]() Снежната кралица(на D-a-n-n-y)
Високо горе в планината ледът блести на светлината. Там някъде, по върхове незнайни един дворец събира тайни.
Била сурова, страшна зима, с карета бяла, бързокрила, летяла Снежната кралица сред хората да дири принца.
Тя трябвала да го залюби - властта на злото да събуди. Тогава с ледени цветя ще приковава хорските сърца.
Едно момче сред снеговете не се страхувало от ветровете. Рисувало за своята любима прекрасна пролетна картина.
Разбрала Снежната кралица - най-сетне бе открила принца. С омайна песен го оплела, в двореца леден го отвела.
Сред блясъка на ледени кристали целунала го - всичко да забрави. С дъха си леден го смразила и любовта в сърцето замразила.
Била щастлива Снежната кралица - тя властвала над любовта на принца. Но долу, в вихъра на снеговете едно момиче бягало със ветровете.
То търсело следите към палата, затворил любовта му нежна, свята. Горещи сълзи в студовете диви показали изгубените дири.
Намерило момичето момчето, но нямало я любовта в сърцето. Любимите очи прознизвали студено сърцето на момичето ранено.
Прегърнало момичето момчето, заплакало от мъка във сърцето. Сълзите чисти злото разтопили и любовта отново възродили.
Видяла всичко Снежната кралица - разбрала, че загубва принца. Със своята карета бяла далече от земята отлетяла.
Изгряло слънцето и топлината стопила снеговете по земята. Момчето и момичето щастливи вървели по намерените дири.
Под стъпките им никнела тревата целувките им раждали цветята. И оживяла пъстрата картина, рисувана в една студена зима.
Щастливо приказката свършва; Защо в живота края се обръща Дали сред снеговете бели теб Снежната кралица не намери
Дали за ледената зла царица не беше ти отново принца Незнам, но не открих в тъмата към снежния дворец следата.
Високо горе в планината ледът блести на светлината. Там някъде, по върхове незнайни един дворец събира тайни.
![]() ![]() ![]()
© Пепа Николова. Всички права запазени! |