напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Златната ябълка


На Hrisi

 

Къде си ти ябълко златна, къде си?

Безкрайно те търся сама по света-

на полюса леден, в пустини горещи,

във мрака потаен, в поток светлина...

Години се нижат, а още те няма-

ни в погледи нежни, ни в чисти сърца.

Къде да те търся? Във зимата бяла,

във златната есен? - Пак няма следа.

Къде си ти ябълко златна? Кажи ми

къде е дървото, където сама

очакваш да мина - дори след години,

да светиш тъй златна - във мойта ръка.

 

Намерих те ябълко златна, но вече

съм бяла и нося в сърцето тъга,

че беше тъй близо, а търсех те толкоз далече,

незряща във близки до мене неща.

До мене била си - ръка да протегна

съм можела теб да докосна - сега

когато намерих те, пак съм тъй земна

и не летя на вълшебните твои крила.

 

Къде е прекрасната златна магия,

която години ме води към теб?

Ти златна си ябълка- но вътре изгнила...

тъй грозна и черна - обвита във лед.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух