напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Обратната страна на луната


На dunlop

 

Окъпана в неземна светлина,

зовяща и предлагаща закрила

очакваше ме пълната луна

да ме покрие със небесна сила.

 

От мрака паднала пред мен звезда

бе първата следа към светлината.

След нея втора, трета... стъпала

отвеждаха ме горе към Луната.

 

Сърцето ми туптеше бързо в мен,

преградата на времето преминах

и вече нямаше ни нощ, ни ден -

Луната близка в себе си събирах.

 

Избягаха звездите - стъпала,

със тях избяга също светлината

и страх и студ, и самота

ме приковаха яростно в тъмата.

 

Къде остана светлата следа,

която ме зовеше от Земята?

Аз бях от другата страна-

от тъмната половина на Луната.

 

Зловещи сенки бродеха сами

и плачеха беззвучно в тъмнината

оствях с сълзите следи

на болката страха и самотата.

 

Аз бях сама от тъмната страна,

единствена от плът и кръв родена.

Отчаяно се мъчех светлина

във мрака лунен да намеря.

 

Отпред блестеше ярката Луна,

за нея тук тъмата бе преграда.

отпред бе райската врата,

а тук бе бездната на Ада.

 

Събудих се с разплакани очи -

пред лунния прозорец в тъмнината

заспала съм и моите сълзи

напомниха съня ми за Луната.

 

Погледнах я - неземна светлина

зовяща и предлагаща закрила.

Очакваше ме пълната луна

да ме покрие със небесна сила.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух