напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Свилен


Ако можеш да видиш как се ражда мечтата,

ако можеш да усетиш рожденния страх,

ако можеш да чуеш вика в тишината -

вика на живота и смъртния грях...

Ако можеш да видиш страха през стената,

ако можеш да покриеш стената с цветя,

ако можеш цветята да окъпеш с мечтата,

ако можеш с мечтата да родиш вечността...

Ако можеш с дъха си да стопиш ледовете,

ако можеш със сърцето да разбиеш тъга,

ако можеш без думи да сбереш цветовете

във шепи от пъстрата цветна дъга...

Ако можеш... тогава ще видиш във мрака,

че изгряла е нова, вълшебна звезда,

тя е само твоя - гореща и свята,

но далечна - дали ще остане така?

Ако слезе до теб - тя ще бъде ранена,

ще угасне, разбита от свойта мечта,

ще остави следа - на болка неземна -

неизпитвана още на тази земя...

Ако стигнеш до нея -ще почувстваш безкрая

и със нейния огън в нощта ще гориш,

но при нея - в небето ти си нейн - не забравяй

и не може в сърцето любовта да делиш.

Ако тя си остане в небето да свети -

а ти на земята - прогледнал в нощта -

ще остане красивия огън в сърцето

като спомен за теб - незабравима следа...

Ако някога искаш да стигнеш мечтата,

ако някога искаш вълшебна любов -

само протегни ръка към звездата

и тя ще те вземе във своя живот...

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух