напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Листо


Листото беше тъжно, че е на дървото.

То искаше да е свободно, да лети.

То искаше да е орела във небето

и да открие своите мечти.

То искаше да бъде детелина

и малко щастие на всеки да даде.

То искаше да е очаквана надежда,

родена от усмивка на дете.

Листото искаше да е океана

и мъката да скрие в дълбини...

То искаше да е сълза, огряна

от ласкавите слънчеви лъчи.

То беше тъжно, че е на дървото.

Откъсна се, започна да лети.

"Умирам!" - каза си листото -

"Умирам, но със сбъднати мечти!"

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух