напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Поисках...


На ALBA

 

Погалих с дланта си нощта овдовяла,

прибрах я в очите си - слепи от мрак -

а в тях тишината с тъга се протяга

и стяга душата ми бавно, със яд.

 

Поисках нощта да превърна във цвете -

студено, но ярко - на лунни петна,

цъфтящо в душата - от мрака оплетена

и жадно за малка и чиста сълза.

 

Поисках да бъда добра в тъмнината,

поисках да гледам - със слепи очи,

но слушах как диво крещи тишината

и давех се в своите грешни сълзи.

 

....

Погалих с дланта си нощта овдовяла -

без ярката, топла и нежна луна.

А нощното цвете разкъса душата ми -

студено и мрачно - без лунни петна.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух