напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



Ще си отида бавно в тъмнината...


Ще си отида бавно в тъмнината,

ще ти оставя спомен замъглен -

като рисунка ледена върху стъклата...

Ще се стопя в дъха ти сгорещен.

 

Ще ти оставя спомен - като мида,

прегръщана от пенести вълни,

в черупката си девствена покрила

блестяща перла - пълна със мечти.

 

Ще ти оставя споменът от мрака,

когато бягайки в мъгла от страх

крещях виновно в тишината

и без вина в нощта виновна бях.

 

Ще ти оставя пясъкът спокоен,

покрил душата ми, покрил съня

и мидата, и перлата...отровени

от мрачната реалност на нощта.

 

Ще ти оставя спомен - като птица,

потънала във слънцето за миг

и изгоряла в твоите зеници

без болка, без предсмътен вик.

 

Ще се стопи рисунката върху стъклата.

Ще стана просто спомен замъглен

и ще потъна бавно в тъмнината...

забравен образ, в страх изпепелен.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух