напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На г-н Димитър Ганчев


На хълма, огрян от поток светлина

стоиш и разглеждаш земята под тебе -

съзираш под себе си малки неща -

като играчки от минало време.

И мислиш си: "Боже, колко велик

сътворил си ме ти сред нещата" -

В небето оглеждаш сам своя лик

и властно потъпкваш земята.

Земя,на която ти си роден,

където са твоите спомени скрити -

в небето, от облаци бели пленен

не виждаш Нещата - в мъглата обвити.

Нищожни за теб са всички неща,

които под твоите стъпки умират -

та ти си високо - а долу в прахта

убежище само влечуги намират.

 

Внезапно изви се буря - за миг

небето забули се в мрак и изчезна

и яркото слънце, и светлия лик...

Потъна в студена и хапеща бездна.

Там горе на хълма безброй ветрове

въртяха те диво във черна вихрушка-

отприщени, скрити от теб страхове

се впиха кръвта ти жадно да смучат.

Отчаян във черния Ад ти разбра,

че слаб и безпомощен, в мрака оставен

ти нямаш утеха и нямаш следа,

която да сочи пътя забравен.

 

Окалян и мръсен, изплашен и блед

се спускаш по хълма - и търсиш пътека,

и мислиш си: "Боже, та аз съм човек,

греша и живея - дай ми утеха".

Разбираш,че ти не си съвършен,

че здраво си стъпил пак на земята.

Човекът, от първия грях сътворен

не може да прави безгрешно нещата.

Поглеждаш небето и капчици дъжд

измиват калта и праха от лицето.

И първият слънчев раждащ се лъч

намига ти палаво пак от небето.

Земята е пълна със малки неща -

добри и лоши, цветни и сиви.

Събрани на нашата малка земя

се учим докрая - да бъдем щастливи.

 

 

04.10.1999 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух