напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Люба


Бели теменуги разцъфнаха в луната -

замислени и тихи - като пяна на вълна,

събрали на страстта неoбuздана аромата,

изтичащи от пясъчен часовник във нощта.

 

Бели теменуги увяхнаха в луната -

погубени в металната небесна страст,

посипани със лунен прах-блястящ във мрака -

невидим за звездите, но видим е за нас.

 

Дали били сме бели теменуги,

разцъфнали в луната от праха?

Дали и ние ще увяхнем тихо,

погълнати от лунна сивота?

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух