напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На Маньо


Понякога се чувствам пепелник -

събрал угарки, недопушени години,

със яд изпепелени и с първичен вик

в душата ми - опушен пепелник -

съдби умират угасени.

 

Понякога се чувствам като храм -

по християнски приютил изповедта човешка.

И проповедник в храма аз съм - САМ

и опрощавам тежки грях и срам -

съдник съм на съдби, от болка тежки.

 

Разпънат там - на хълма на страстта

говоря със разбойника на кръста-

разкаян в мен, обвил ме в голота,

смирено свел в реалността глава -

от гнилата реалност в мен покръстен.

 

И вдигам грешни длани със тъга -

не мога да докосна небесата.

Опушен пепелник е моята душа,

а пепелта потъва в самота -

забравени угарки на съдбата.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух