напред назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]



На И.К.


Звездите гаснат винаги сами,

без болка се откъсват и умират,

с небето се разделят - падащи следи

от звезден миг - в земята се покриват.

 

След тях остава само звезден прах -

като сълзи от спомени несподелени,

като измити стъпки в пясъчния бряг

с целувка от вълните заличени.

 

Земята чака падащи звезди,

прегръща ги, с пръстта си ги покрива

и някой ден в измитите следи

във мида някой бисери открива.

 

Умираме със болка и със страх,

живеем в грях, нестигнали мечтите.

От нас остава също само прах,

покрит в земята- до звездите.

 

Душата ни, в тунел от светлина,

объркана сред неизвестно време

превръща се във мъничка звезда -

в нощта над нас с любов да грее.

 

А някой ден от нощната тъма

без болка ще политне към земята

и тя ще я покрие със пръстта,

ще я превърне в бисер под водата.

 

Звездите няма кой да преброи

и бисерите също във морето.

Оставaт вечни нашите следи,

в сърцата, във земята и в небето.

 


напред горе назад Обратно към: [Пепа Николова][СЛОВОТО]

 

© Пепа Николова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух