напред назад Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Няколко опорни исторически факта


Днешната биография на българската общност в Унгария съдържа няколко важни исторически факта, регистриращи нейното присъствие там. За членовете на общността те са известни, но смятам, че е нужно да ги изредя, за да мога да ги ползвам свободно в този текст.

1. В днешния си облик българската колония се формира на три етапа през ХХ век:

  • до края на Първата световна война са осъществени първите трайни заселвания на гурбетчиите-градинари, поели пътя към унгарските земи още по време на османското владичество в България;
  • до края на Втората световна война колонията създава основните си институции в Унгария, увеличава своите членове и професионално и културно се разслоява;

  • след 1957 г., когато влиза в сила българо-унгарската конвенция за ликвидиране на двойното гражданство (15 септ. 1957), числеността на колонията се променя само по линия на смесените бракове.

2. Числеността на българската колония днес е между 2000 и 7000 души - според различните автори и в зависимост от методиката на преброяване. Нейният социален състав отдавна не е хомогенен, както е било при първите заселници, обединени от обща професионална и регионална принадлежност. В нея влизат хора с различни професии, степен на образование и социална реализация в днешна Унгария, които по тези признаци могат да се разположат в почти всички сегменти на социалния спектър. Расте относителният дял на хората с висше образование, на квалифицираните специалисти и хората с творчески професии. По произход членовете й са потомци на заселниците градинари; потомци на заселени между двете световни войни хора с други професии; нови заселници, родени в България, но влезли в състава на колонията след завършване на образование в Унгария и сключване на смесен брак, както и техни потомци. Единици са останалите живи заселници от градинарското съсловие отпреди Втората световна война. Повечето от тях знаят и ползват в една или друга степен български език, редом с унгарски и все по-изместван от него в процеса на семейното и социалното общуване.

3. Общественото, религиозно и културно самоустройство на днешните българи в Унгария включва създаването на следните основни институции и формирования:

    • Дружество на българите в Унгария - на учредително събрание на българските градинари (14 юли 1914), по инициатива на българския генерален консул в Будапеща Александър Стоянов;
    • Православна църковна община - Будапеща, 27 май 1916 г.;
    • Освещаване на параклиса "Св. св. "Кирил и Методий" в Будапеща - 24 май 1918 г.;
    • Освещаване на църквата "Св. св. Кирил и Методий" в Будапеща - 24 май 1932 г.;
    • Българско училище в Будапеща - с разрешение на Будапещенската столична община от 4 декември 1917 г.; начално (1918-1922), седмокласно (от учебната 1922/23 г.), гимназиално обучение (от 1981 г.), българо-унгарско езиково обучение, 12-класно (от 1993); днес училището носи името на Христо Ботев;
    • Български училища в Мишколц (1924) и Пейч (1954);
    • Българско народно читалище "Иван Вазов" - Будапеща, (16 януари 1922);
    • Български културен дом в Будапеща - 1957 г.;
    • Българско републиканско самоуправление (1995, 1999), столично самоуправление в Будапеща (1995, 1999), местни самоуправления в Халастелек (1994, 1998), Дебрецен (1994, 1998), Мишколц (1995, 1998), Пейч (1995, 1998) и Сигетсентмиклош (1994, 1998), районни самоуправления в осем столични района, избрани на местните избори през 1998 г. - вследствие приемането на Закон LXXVII за националните и етнически малцинства (3 юли 1993);
    • Изследователски институт за българите в Унгария - 4 юли 1996 г.;
    • Дружество за българска култура в Унгария "Български културен форум" - 20 декември 1999 г.;
    • Фондации: "Про култура булгарика" (1992) и "Про скола булгарика" (1994);
    • Българско младежко дружество - 10 февруари 1998 г.;
    • Танцов състав за български танци "Мартеница" - 1 март 1982 г.

4. След основаването на Дружеството на българите в Унгария излизат и следните периодични издания [4]

    • сп. "Маджаро-български преглед" (бр. 1, 5 окт. 1915 г. - в две версии - на български и унгарски език, различаващи се и съдържателно);
    • в. "България" (бр. 1, февр. 1940);
    • сп. "Хемус" ("Haemus") - основано от Дружеството на българите в Унгария през 1991 г.; първата му книжка излиза за празника 24 май 1992 г. (тримесечно издание на български и унгарски език);
    • "Български вестник" - от 1996 г. (месечно издание на български език);
    • "Български културен форум" - от 2000 г. (тримесечно издание на български и унгарски език на едноименното дружество за българска култура в Унгария).

5. От 1993 г. насам общността на българите в Унгария, чрез своите институции, развива завидна издателска дейност. Тя е ориентирана в няколко посоки: да представя българската култура, литература и история пред самата общност, с което се стреми да разгърне нашироко идеята за възстановяване на едническата й идентичност (авторски книги и антологии с художествени произведения, авторски и колективни изследвания из областта на историята, лингвистиката, културата); да представи публично своите творчески потенции - чрез издания на книги от автори, числящи се към общността (Тошо Дончев, Теодор Радевски, Светла Кьосева, Светослав Стойчев, Петър Кръстев, Росица Пенкова); да покаже пред унгарския и унгароезичния читател различни културни лица на първородината от миналото и съвременността (билингвални издания и издания на унгарски език). Независимо кой е издателят (до създаването на самоуправленческите структури на общността се търсят външни издатели - унгарски и български, после тази дейност се поема от Републиканското и местните самоуправления), тези книги са инициирани и "изработени" от средите на общността, за издаването им е намерена финансова подкрепа от различни институции в Унгария (най-често от Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария"), а също са привлечени сътрудници от България (съставители, редактори, издатели) и унгарски преводачи-българисти.[5]

 


[4] Тук посочвам само изданията на Дружеството. Освен тях, за българите в Унгария е предназначен и "периодичен религиозно-обществен лист" "Пастирски зов" (бр. 1-4, апр. - юни 1933), вестник за духовна просвета, издаван в Будапеща от свещ. Ст. Ралчев в 500 тир.

[5] Тук ще си позволя да изброя изданията на българите в Унгария, защото досега не се е отделяло специално внимание на тях, а и те се вписват в контекста на фокусираната тема.

 

Издания на институциите на общността:

 

Hriszto Botev. Él, ma is él még! (Христо Ботев. Жив е той, жив е!). Съст. Тошо Дончев. Прев. Ласло Наги. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 1996. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на РУнгария.)

Кьосева, Светла. Водоравно/Отвесно. Стихове. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 1996. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на РУнгария.)

Български календар. Съст. Адриана Петкова и Светла Кьосева. Ред. Тошо Дончев. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 1997. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на РУнгария, Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария" и Фондация "Про Скола Булгарика".)

Алипиев, Петър. Стихове. Преводи. Petar Alipiev. Versek. Mûfordítások.) Ред. Марин Георгиев и Тошо Дончев. София - Будапеща, Българска сбирка - Сп. "Хемус", 1997.

Пенкова, Росица. Говорите ли български език. Тестови задачи. Ред. Андреа Генат и Светла Кьосева. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 1997. (Изданието е осъществено с подкрепата на Фондация "Про Скола Булгарика".)

Български календар. Съст. Адриана Петкова, Александър Марков и Светла Кьосева. Ред. Тошо Дончев. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 1998. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на Рунгария и Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

Български портрети. 28 интервюта с българи от Унгария. Ред. Светла Кьосева и Тошо Дончев. Българско републиканско самоуправление, 1998. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на Рунгария и Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

Български календар. Съст. Адриана Петкова, Александър Марков, Петър петров и Светла Кьосева. Ред. Тошо Дончев. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 1999. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на РУнгария и Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

Българи в Унгария. Материали от научната конференция в Будапеща на 9-10 ноември 1997 г. Ред. Лилия Пенева-Винце и Адриана Петкова-Пападопулос. Будапеща, Изследователски институт на българите в Унгария – Българско републиканско самоуправление, 1999. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата и образованието на РУнгария и Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

Български календар. Съст. Георги Иринков, Петър Петров и Светла Кьосева. Ред. Светла Кьосева. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 2000. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на културата на РУнгария и Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

Сотиров, Петър. Език и живот. Социолингвистично описание на българите в Унгария. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 2000. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на националното културно наследство на РУнгария, Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

Жива вода. Из българската литературна класика за деца. Съст. Светлана Стойчева. Ред. Пенка Ватова. Будапеща, Фондация "Про скола булгарика", 2000. (Изданието е осъществено с подкрепата на Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария, Българско самоуправление в Зугло, Българско самоуправление в ХV р. на Будапеща.)

Български календар. Съст. Георги Иринков, Моника Тютюнкова, Петър Петров и Светла Кьосева. Ред. Светла Кьосева. Будапеща, Българско републиканско самоуправление, 2001. (Изданието е осъществено с подкрепата на Министерството на националното културно наследство на РУнгария и Фонд "За националните и етнически малцинства в Унгария".)

 

Издания на общността, осъществени от други издателства:

A mutáns egzotikuma Bolgár posztmodern esszék. [Екзотиката на мутанта, Български постмодернистични есета]. Превод Ленке Чикхеи и Петър Кръстев. Будапеща, 2000 – Orpheus, 1993. (Изданието е осъществено с помощта на Фондация "Сорос" и Дружество на българите в Унгария.)

Hajtov Nikolaj. Kecskeszarv. [Николай Хайтов. Козият рог.] Прев. Дьорд Сонди. Будапеща, Kráter Mûhely Egyesület, 1994. (Изданието е осъществено с помощта на Фондация "Сорос" и Дружество на българите в Унгария.)

Българите в Средна и Източна Европа. Научна конференция, посветена на 80-годишнината на Дружеството на българите в Унгария (20-21 октомври 1994 г., Будапеща). [Сборник с доклади]. Ред. Тошо Дончев, Светла Кьосева, Петър Петров. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1995.

Markovski, Georgi. Huncut Péter. . [Георги Марковски. Хитър Петър.] Прев. Дьорд Сонди. Будапеща, Kráter Mûhely Egyesület, 1997. (Изданието е осъществено с помощта на Фондация за изкуства, Фондация "Про скола булгарика" и Дружество на българите в Унгария.)

Sztojcsev Szvetoszlav. Hajnali ösvények. [Светослав Стойчев. Утринни пътеки.] Будапеща, Tevan Kiadó. 1999. (Изданието е осъществено с помощта на Българско самоуправление.)

Radevszki Teodor. Szigetlakók. [Теодор Радевски. Островитяни.] Будапеща, Masszi Kiadó. 1999. (Изданието е осъществено с помощта на Фонд за националните и етнически малцинства, Българско самоуправление и Българския културен институт.)

Дончев, Тошо. Българи от ново време. Студии и есета. Ред. Светла Кьосева. С., Литературен форум, 2000. (Изданието е осъществено с помощта на Унгарския културен институт в София.)

Кръстев, Петър. Отвъд нормалността. С., ИК "Пан", 2001. (Изданието е осъществено с помощта на Българско самоуправление в Зугло.)

 


напред горе назад Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух