напред назад Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Фокусиране на разказа - мотиви и уговорки


Сред изданията на българите в Унгария най-съществено за настоящия текст е списанието за обществен живот и култура "Хемус". То е не само най-дълготрайно излизащото издание на общността (през 2001 г. ще изпълни десетата си годишнина), но представлява респектиращ по обем и сериозност документален материал, върху който могат да се положат наблюденията за нейния облик и съвременната й културна мисия. Чрез него общността разказва себе си, обръща се към себе си, осъществява се духовно. Като дело културно и публично адресирано, списанието е рожба на интелектуални усилия и замисли, насочено е към въздействие върху целия колектив. За разлика от вестника то не разчита на информационни характеристики, а на една по-дълбока стратегия, опираща се в спецификата на научни и художествени текстове. В следващите страници се надявам да разчета как точно то прави това, към какво се стреми и какво постига.

Важна уговорка за настоящия текст е невъзможността да използваме в разказа за българската общност в Унгария понятието "национална идентичност", въпреки че голяма част от членовете й днес са български граждани или с двойно гражданство. За това, според определенията на съвременните изследователи и интерпретатори на проблемите на груповата идентичност, на общността (в нейната цялост) не достига една важна характеристика - връзката й с територията на първородината е много повече историческа и символична, отколкото реална. Освен това в новото, реалното "отечество" тя има исторически укрепен и зачитан статут и условия да се развива като малцинствена етническа общност, ползваща се от законово уредени възможности за културна автономност[6].

Като всяка група българите в Унгария съчетават две измерения на идентичността си: гражданско и териториално от една страна, и етническо и генеалогическо - от друга. Съотношението между тях дава право да се доверим на собственото им самодефиниране като българи в Унгария, като се съобразяваме с несъстоятелността на пренебрегването на който и да е от двата елемента в тази дефиниция. Важното в случая е да се проникне в съдържанието на това дефинитивно съчетание, като се приеме за най-целесъобразно и работещо за целите на наблюдението понятието "етническа идентичност" - с цялата широта в разбирането му. В съдържателния спектър на понятието ще се анализират онези атрибути на етническата общност, които са разчетими през десетте годишнини на списание "Хемус": споменът за произхода и предците; споделяните исторически спомени; обвързаността с отечество; елементи на обща култура[7]. Ще се откроят главно културните механизми, формиращи и укрепващи идентичността, както и онези, които стимулират етническото самообновление. Актуалният днес мотив за този анализ се съдържа в становището, че "етнизмът не е фактор за самоотлъчването на човека от света, а форма на неговото приобщаване към света"[8].


 


[6] Вж. Кирай, Золтан. Комуникацията между етносите в Закона за унгарските малцинства. - Проблеми на културата, 1994, N 2-3, с. 108-109; Волфарт, Янош. Състоянието на националните малцинства в Унгария. - В: Българите в Средна и Източна Европа. УИ "Св. Климент Охридски", С., 1995, с. 11-14; Дончев, Тошо. Актуални промени в положението на малцинствата в Унгария. - Хемус, 1999, N 2, с. 4-10.

[7] Измежду съвременните формулировки на етническата идентичност и нейните маркери избираме тези на английския изследовател на национализма, професорът в Лондонския университет Антъни Смит. Вж. Смит, Антъни. Националната идентичност. Изд. "Кралица Маб", С., 2000, с. 35. За нуждите на анализа в своя ход текстът ще се опира и на други съвременни изследвания.

[8] Живков, Тодор Ив. Към една възможна етнология на личността. - Проблеми на културата, 1994, N 2-3, с. 26.

 


напред горе назад Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух