напред назад Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]



Хемус - едно списание в развитие


Започнало своето съществуване в изключително благоприятния момент на обществени, политически и духовни промени в източноевропейските страни от началото на 90-те години на ХХ век, сп. "Хемус" през десетте си годишнини далеч надхвърля намерението на своите създатели да продължи в новите условия културните традиции на българите в Унгария. И това е така, не само защото преодолява ефемерността на своите предходници - сп. "Маджаро-български преглед" и в. "България". На практика списанието е реализация на голям културен проект на българската интелигенция в Унгария, стремящ се да възроди променената и променяща се общност в нейните етнокултурни измерения; да я "събере" отново като общност, възстановявайки и укрепвайки етническото й самосъзнание и самочувствие на пълноценен субект на социалното и културното й настояще сред другите общности в премната родина; да съгради отново културните й мостове с първородината, излинели през десетилетията на тоталитаризма. В този стремеж чрез "Хемус" тя осъществява активен диалог с всички слоеве на общността, съумявайки да въвлече в него и представители на културните среди в България и Унгария, а също и на български малцинствени общности от източноеврепейския регион.

Уповавайки се на културата на миналото и културата на настоящето, списанието провокира колективното съзнание на общността чрез публикации, припомнящи етническите архетипи, свързани с нейния произход, с предците й - родоначалници, герои и жертви, морални и духовни качества, полагайки ги в основата на съвременния й етничен престиж. Би могло да се каже, че измежду българските периодични издания от 90-те години единствено на страниците на "Хемус" не се изкривяват или профанизират понятия като "родов корен", "родолюбие", "родова общност" и пр.

Фокусирано по замисъл върху възстановяването и развитието на общностната идентичност, "Хемус" обаче не остава при първоначалното си намерение, разчитащо в своята реализация повече на директното въздействие върху читателската аудитория чрез използването на популярни културни и исторически сюжети. С течение на годините то надмогва етноцентристкия си характер и реализира не само вътреобщностни интеграционни функции, а се превръща в пространство за свободен диалог между българската и унгарската култури и литератури, като в този аспект все повече насочва вниманието на публиката към съвременни творци и явления. Така избягва опасността да бъде "затворено" издание, съсредоточено върху всекидневното колективно битие на общността.

Интерграционните и културнопосредническите функции на "Хемус" се осъществяват в следните основни посоки:

  • по отношение на българската общност в Унгария - чрез реализирането на идеята за равнопоставянето на двете култури в съзнанието на принадлежащите към нея: от една страна, поддържането и разширяването на знанието за свое-родното (езиково, националноисторическо, националнопсихологическо, конфесионално-специфично, културно), идещо от първородината и от миналото на общността, а от друга, именно на тази база - преодоляването на чуждостта на другия, на културата на втората родина, или обратно - на естественото асимилиране (предимно в посока на имплицитно посочване на неговата излишност); посочването и оправдаването на тази равнопоставеност чрез исторически и културни свидетелства и доказателства (публикациите с научен, научно-популярен и документален характер и чрез художествени текстове);
  • по отношение на обмена с унгарската културна и читателска среда - чрез поддържане на диалога между българската култура от миналото и днес, създадена и създавана в първородината, от една страна, и унгарската култура, от друга (преди всичко чрез публикуване на художествени текстове и текстове с литературоведски характер, за което е безспорна ролята на преводачите и учените-българисти и унгаристи от двете страни); взаимната рецепция на двете литератури;
  • по отношение на етноинтегрирането с първородината чрез представяне на българските малцинства в трети страни - маркиране на културните граници на етническото семейство на българите в източноевропейския регион;
  • по отношение на практическото взаимодействие на "Хемус" с културни институции и научни среди в България, с Унгарския културен институт в София, с литературни и културни издания - взаимодействие, излизащо извън неговите страници и разширяващо границите на публичното му битие: представяне на нови броеве на списанието в София и Пловдив, съвместни прояви и взаимни гостувания (на членове на редакционните екипи и на сътрудници) с в. "Литературен форум", "Литературен вестник", сп. "Мост"; включване на списанието в електронния сайт за българска литература "Слово" в Интернет (от кн. 1/2001) и др.

Белезите на динамичното отношение на "Хемус" към аудиторията се откриват и в съдържателното му обновяване с всяка книжка, и в привличането на все повече и по-млади сътрудници от България и Унгария, и не на последно място - във все по-високото "вдигане на летвата" в процеса на комуникация, изискващо напрегнато и съзнателно участие в него от страна на читателя. А това е едновременно и провокация, и гаранция за развитие и поддържане на съвременно културно равнище на общността, способно да укрепва името и авторитета й в унгарското общество, а и спрямо сънародниците от първородината. Ако тук трябва да става дума за заслуги, то те принадлежат на редакционния екип на списанието, който обединява интелектуалните и творческите усилия на българи и унгарци в реализирането на културния проект "Хемус".

Накратко казано - етнокултурните и рецептивните аспекти на списанието, успешното му балансиране между емблемите на малцинството и белезите на духовно приобщаване, доказателство за което е десетгодишното му съществуване в развитие, определят същественото му място в духовния живот на българската общност в Унгария и в свободния културния обмен между България и Унгария днес. А тази двуяка културна мисия не може да бъде лишена от бъдеще.

 


напред горе назад Обратно към: [Корените и короната][Пенка Ватова][СЛОВОТО]

 

© Пенка Ватова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух